Шри Ланка – пътуване до Рая

Шри Ланка – пътуване до Рая

Има места, които просто те викат. Едно от моите такива е Шри Ланка, „блестящият остров“, в превод от санскрит. И напълно заслужено я наричат така. По което и време на годината да ти се прииска топло слънце, сияйни плажове, спускащи се плавно в океана, познати и непознати сочни плодове и свободата да избираш как да се забавляваш 24/7 – островът ще те очаква на минути полет от Екватора. Ще те посрещне с отворени обятия и ще ти поднесе всичко, за което душата ти копнее – щедро и отдадено.

Не ми се случва често да искам да се върна някъде толкова много, както в Шри Ланка. Първият път преди повече от двадесет години отидох там за първи път – на почивка. Не подозирах, че ще попадна в Рая. Сетивата ми бяха жадни за аромати, цвят и вкус. Точно така си представях Рая – сочно зелен, обсипан с цветни гирлянди от невиждани за мен тропически растения, пръскащи бисерни водопади, лека мараня над безкрайни чаени плантации, реещи се волно птици в най-вълшебни цветове и песни, които те отнасят далеч в мечтите. Влюбих се… от пръв поглед. След години отново кацнах на обичния ми остров, този път по работа – за снимките на приключенски филм в девствените джунгли на Цейлон. Пътувахме из острова, оглеждахме, обсъждахме, разпитвахме местните – видях свят, който ме плени! Дивите слонове не бяха вече само атракция за туристите, хищниците бяха реални и много опасни, на всяка крачка ни спираха патрули, въоръжени с калашници, за да проверяват документите ни. На много места не ни пускаха да преминем… Защото беше война. За първи път в живота си се сблъсквах с реална военна обстановка. Беше непонятно за мен. Бях толкова погълната от паралелната си филмовата реалност, че дори не успявах да преценя колко опасна е ситуацията. Тази война между тамилските тигри и народа на Шри Ланка продължи повече от 30 години. Мините в джунглата взривяваха хора и животни, самоубийствените атентати и бомбите бяха ежедневие. Тамилските тигри са терористична групировка и нямат нищо общо с миролюбивитеи кротки тамили – етнос, съсредоточен в североизточната част на Шри Ланка. По време на войната малки деца-тамили са принудително отделяни от семействата им и са обучавани да убиват синхалите. Внушавано им е, че синхалите са дяволи и трябва да бъдат заличени от лицето на земята. Тези деца никога не са имали възможност да се срещат със синхалите и да ги опознаят. Знаели само, че трябва да ги убиват.

И въпреки войната, това късче земя ме привличаше неудържимо.

Минаха години и ето ме отново тук. Мирът може да се помирише. Хората са спокойни, а усмивките им греят на лицата им. Вече четири години в Шри Ланка навсякъде е спокойно. Всички територии, някога отцепени от терористите, днес са достъпни за любопитните съвременни откриватели – туристите. Фантастични плажове, лагуни и малки рибарски селища се редят по пътя ти и са готови да те посрещнат. Тук не съм била. Има още много какво да ме изненадва. Има какво да спира дъха ми. Този път ще го споделя с любими хора и ще снимам всичко, което развълнува сърцето ми.

Още в първите минути, в които се запознавам с гида ни, разбирам, че срещу мен стои стопроцентов професионалист. Срилал говори перфектно руски и английски, освен бащиния си език – синхалски. Още в колата, на път за хотела, правим планове и избираме истински вълнуващи  места, които да заснемем.

Ще опитаме от всичко, колкото и изморително да бъде.

Културният триъгълник

На следващата сутрин започваме с Културния триъгълник на Шри Ланка, територия с огромно историческо наследство. Първи са пещерите на скалните храмове на Дамбула. В района са открити повече от осемдесет пещери, но храмовият комплекс е само в пет от тях. От всички страни сме заобиколени от диви маймини, които скачат над главите ни, стрелкат се между краката ни, пощят се и безцеремонно крадат цветята, които сме купили на входа, за да поднесем в храма.

Вътре в пещерите ни очакват 153 статуи на Буда, три статуи на царе на Шри Ланка и четири статуи на богове и богини, от които 2 са на хиндуистките божества Вишну и Ганеш. А Срилал говори ли, говори. Ако не бързаме, можем да останем тук цял ден, няма как да ни омръзне. Пред нас се разкрива света на будизма и морето му от притчи и сказания. По стълбите се разминаваме с група деца – послушници, с трептящи оранжеви наметки и скромни усмивки. Срилал бързо ни прошепва, че семействата, чиито деца нямат добър хороскоп, се изпращат за послушници в манастирите. Там учат, там живеят, там работят докато не станат на 18 години, за да положат изпит, след който стават монаси.

Внимание! Слонове!

Пътуваме по прекрасни, нови пътища. Леко се смрачава. Пътят минава булвално през джунглата, а трасетата на слоновете минават през междуградските пътища -  непрекъснато трябва да си нащрек ако шофираш, защото стадата не бързат, минават в колона, бавно и демонстративно, сякаш ни подсещат кой кой е тук. Най-неочаквано пред нас на пътя виждаме слон. Не много голям и странно, но сам. Операторът грабва камерата и скача от предната врата, за да снима. Слонът е само на два-три метра пред него. Всичко се случва като на забавен каданс – всички в колата крещим някак шептейки, за да не доразярим слона, който се обръща рязко към оператора, който дори не осъзнава какво се случва. Ние човеците, толкова свикнали да бъдем господари на света, понякога губим реална представа за ситуацията. В момента, в който изкрещяваме истерично силно: „скачай бързо в колата“, слонът вече е понечил да направи крачка, а операторът успява да се хвърли на седалката и да тресне вратата. Лека полека пулсът ни се нормализира, а Срилал разказва за особената връзка между хора и слонове на острова. Първо, щом има един възрастен слон, то със сигурност има и други на метри в храсталака. Тези животни винаги се движат на групи. Второ, слоновете тук са доста чувствителни заради нарушените им хабитати. Има места, на които не бива да се разхождаш сам, да слизаш от колата, да се придвижваш с мотор или триколка, особено вечер. Местните ги знаят и избягват да минават оттам, откъдето минават слоновете. Имаме невероятен късмет!

Сигирия

Утрото е очарователно с птичите надпявания, събуждащи острова. На път сме за една от най-впечатляващите археологически забележителности в Азия. Гидът ни е обаятелен разказвач на легенди и бързо ни увлича в приказката за вълшебно красивото кралство Сигирия. Нямаме търпение да се потопим в древната история на устоялия 15 века комплекс от царски дворец, крепост и градини, най-големият по рода си, уникален проект от 5 век от н.е. Любовта към историята се ражда само с добър разказвач до теб. Така не само камъните оживяват, но пред очите ти сякаш изплуват картини от древни битки, кралски разкош и тайнствени ритуали. И имаш чувството, че времето е обратимо! Готови сме за пътешествие в миналото!

През 5-ти век Сигирия влиза гръмко и драматично в политическата история на Шри Ланка. Това е време на царуването на крал Датусена I, който управлявал древната столица в Анарадхапура. Принц Касяпа, незаконен кралски син, и Мигара, кралския племенник и главнокомандващ на армията, правят дворцов преврат и превземат трона и затварят краля. По-късно го убиват, защото Датусена твърдял, че богатството на кралството били всички огромни водни резервоари, изкопани с непосилен човешки труд, готови да съберат всяка капка дъжд и да напоят жадната през сухите прериоди земя. Датусена управлявал мъдро и знаел, че като подсигури вода на поданиците си, в страната му няма да има глад и така народът му ще живее добре. Касяпа, бесен, че баща му не иска да му разкрие къде са богатствата му, извършва тежкия грях и убива родителя си.

Касяпа провъзгласява нова столица в Сигирия, докато по-младия му  брат Моггаллана, законният наследник на трона, бяга в Индия, с надеждата един ден да събере армия и да се върне с нея. Отцеубийството е сред петте най-тежки гряха в Будизма.

Създателят на Сигирия е може би най-интересния монарх на Шри Ланка. Смел, убиващ и брилянтен, Касяпа управлява само 18 години. Той и неговите майстори – строители дават името на мястото, нарича го „Лъвската планина“ или Симха – гири и го превръщат в това, което виждаме и днес. Краткото управление на Касяпа е златния век на Сигирия.

Почти недостъпната скала, самотно издигаща се на 180 метра на фона на безкайна равнина, покрита с джунгла е била трансформирана в гиганстки лъв, от който днес са останали само двете предни лапи. Главата и предната част били изградени от тухли, а предните лапи – скулптурирани в скалата. Дворецът на скалата е бил място за удоволствие.

Не случайно се смята, че Сигирия е едно от чудесата на Шри Ланка. По всички критерий – за мащабност, за уникалност и креативност – Сигирия е една по рода си в цяла Азия. Под закрилата на ЮНЕСКО и обявен на световно културно-историеско наследство, дворцовият комплекс е задължителна спирка в пътуването ви из острова.

Предполага се, че цялата фасада на хълма е била гигантска картинна галерия – най-голямата картина в света, може би. Смята се, че тук са били изрисувани около 500 дами. Дали това са били жените на Касяпа, можем само да предполагаме. За съжаление повечето са загубени завинаги.

Минаваме покрай огледалната стена, датиращи още от 8-ми век. Хора от всички слоеве на обществото са оставили тук различни послания за любовта, иронията и красотата.  Древните графити изразявали възхитата на посетителите от фантастичните изображения на скалата. „Техните тела трептят както Луната в студения вятър…“; „Сладко момиче, стоящо на планината, твоите зъби са като бижута, очите ти блестят като лотус, говори ми нежно от сърцето си…“; „Ние им говорим, а те не отговарят, тези дами на планината не ни удстояват дори с премигване на красивите си очи…“

В Сигирия са намерени малки теракотени фигурки, изобразяващи жените от стенописите на скалата. Фигурките са истински репродукции и се смята, че са били сувенири, които поклонниците са си купували при посещението на Сигирия. Отнасянето на сувенири от пилигримите било популярна практика още в древността, за което азиатската археология дава много доказателства.

Варани

Почти всеки ден се натъкваме на варани. Веднъж Срилал ни казва да внимаваме, друг път – не. Оказва се, че в Шри Ланка има два вида от големите гущери – земен и воден монитори.

Varanus bengalensis, земният варан, се среща основно в равнинните, сухи зона на страната, но без проблеми достига и до по-високи терени. Той е един от най-широко разпространените. Обитава голяма гама от местообитания, вариращи от сухи пустинни райони до гори, но най-често се среща в земеделски земи (особено в кокосови насаждения).

Може да достигне до 140 см дължина и големите екземпляри тежат над 10 кг. Земните варани прекарват нощите в дупки , където телесната им температура намалява. На следващата сутрин те трябва отново да повишат своията телесна температура, затова те рядко са активни рано сутрин. Те са отлични катерачи. Дори големите възрастни могат да изкачват вертикални стволове на дървета с лекота, могат да ловуват дор прилепи. Въпреки големия си размер, тези гущери се хранят с малка плячка – предимно бръмбари, ларви, скорпиони , охлюви, мравки и други малки безгръбначни, които се консумират в огромни количества. Това ги прави важни биологични контрольори за селскостопански вредители.

Водният варан, Varanus Salvator, е един от най-разпространените гущери в Шри Ланка. Може да достигне дължина от 3 метра, и е сред най-големите гущери в света. Той е екстремна хищник. Храни се с голямо разнообразие от малки животни, плячка му стават птици и техните яйца, дребни бозайници (особено плъхове) , риби, гущери , жаби , змии, млади крокодили , костенурки и техните яйца. Първичната ловна техниката, използвана от Varanus Салватор , както и от други монитори, се характеризира с “открито преследване”, а не преследване от засадиа. Докато дебне водна плячка, варанът може да остане под вода за 30 минути. Най-често обитава бреговете на реките и блатата. Но тя също така често се среща и в градски канавки. Плътта му е силно отровна. За разлика от водния, земния варан е убиван, заради месото и кожата.

И двата монитора се хранят със селскостопански вредители и са ефективни чистачи на околната среда .

Сиропиталище за бебета-гиганти

Най-известното сиропиталище за слонове в Шри Ланка е Pinnawala, отворено през  1975 г. Няма да имаме достатъчно време да стигнем до Пинауала в избрания маршрут, но разпитваме и скоро научаваме за друг транзитен дом за малки, осиротели слончета. Дилмах Консервейшън е само на час отклонение от пътя ни. Тръгваме натам. Ще направим фотосесия за следващата книга от приключенската поредица „Хариша“.

Това място се нарича транзитен дом, защото целта е да се помогне на слончетата без да им се натрапва човешкото присъствие. Така, след като пораснат те ще могат да се върнат в джунглата, там, където наистина са си у дома.

Тук малките сирачета получават храна  и медицински грижи, като в същото време тичат на свобода в джунглата. Специален сигнал вика малките палавници за хранене с мляко на всеки три часа.

В този център за помощ на диви животни работят махути – като гледачи и ветеринари, които лекуват пострадалите. Разговаряме с главния ветеринар по телефона, докато той е в джунглата, по сигнал за пострадал голям слон. Налага се да го изчакаме, за да поговорим с него. В далечината се виждат шокиращи картини. Малко слонче е поставено на екстензия. Личи си, че е парализирано.

Мъниците са на различна възраст – има съвсем малки бебета, има и тинейджъри. Малките се борят за млякото си, но трудно могат да надвият на вече поотрасналите и силни свои приятели.

Мястото е оградено с тел, по която тече слаб ток. Успявам да прескоча, за да мога да снимам отстрани. След мен веднага правят същото и други нетърпеливи фотографи. Един от тях се увлича и се залепва за ограждението. Отскача бързо назад. Не е пострадал много. Явно токът е само за подсещане – и за хора, и за слонове. Има една тънка линия, една незабележима на пръв поглед граница, която не бива да се пристъпва. Всеки трябва да има своето място и да се чувства сигурен и свободен там.

Историите за малките слонове-сираци са разтърсващи.

В центъра има и пострадал леопард, който е имал нужда от хирургична намеса. Вече е по-добре и скоро ще го пуснат в местността, където е бил открит.

В Шри Ланка хората имат желанието да помагат на дивите си съостровитяни. За всеки отделен случай  – било то за слон, леопард или костенурка  – те се обаждат на специалните телефони и викат екипите на центрове като този. Ветеринарите реагират на място според ситуацията. Видяхме, че носят пушки. Девствените гори не са място за разходки. Там има други правила и думата имат хищниците, слоновете и други, малки отровни обитатели.

Сладкият малък Намал е пострадал доста лошо. Неотдавна попаднал на капан и оплел крака си в телта. Това за малко не му коствало живота. Но добър фермер го открил и повикал помощ. Слончето оцелява, но изгубва крачето си. Намал означава лилия, също е име на мястото, където е намерен.

Трогателно е как работещите тук познават всяко мъниче и помнят имената им. Знаят историите на слончетата и се борят за живота им  като за живота на собствено дете.

Единият  от сираците се е присламчил към стадо биволи. Изгубил семейството си, на малкия не е оставало нищо, освен да си потърси семейство в инстинкта си за оцеляване. И така, заедно с биволите приближават до село. Хората забелязват необичайния член на биволската група и сигнализират в центъра. Ветеринар и махути се качват на пикапа и се отправят към мястото, за да доведат слончето в центъра и да се погрижат за него.

Малките слончета осиротяват, когато се изгубят от майка си, когато майка им стане жертва на капан, мина или бракониер или когато тя се разболее и не може да се справи с болестта.

Завързаният едногодишен мъник, чиято майка лежи в джунглата и вече втори ден ветеринарят се бори за живота и, не се примирява с въжетата и е безумно стресиран.  До вчера малкият слон никога не е виждало хора, не се е отделял от майка си и семейството си и е силно подтиснат, взима камъни от земята и ги слага на главата и гърба си, хвърля се заплашително към нас, оплита се във въжетата и пада, удря се и надава ужасни стонове…..  Ветеринарят прави всичко възможно слончето да се чувства добре, ако майка му се оправи – ще ги събере отново и те ще тичат свободни из джунглата. Дано имат късмет…

Има хора, които всеки месец превеждат суми, за да подпомогнат сиропиталището. Десетки слончета биват спасени тук и върнати в дивата си среда след като навършат 5 години. Ако станете спонсор на слонче, в много такива спасителни центрове вече можете да наблюдавате своя любимец – как расте, как играе, как се превръща в голям и силен слон.

Надяваме се и ние да помогнем като разкажем на колкото се може повече хора за този оазис на спасението в джунглата на Шри Ланка.

Като станат на 4-5 годишна възраст, слончетата са стимулирани да започнат да се хранят сами. Хоботите им заякват, мускулите също и те малко по малко се приготвят за живота си в джунглата. Веднъж пуснати на свобода, слончетата са проследявани благодарение на радио трансмитер, с който на монитор се наблюдават техните движения и местнахождение, както и се наблюдават навиците им.

Elephas Maximus Maximus е най-големият от четирите подвида слонове, срещащи се в Азия. Освен това се среща само в Шри Ланка, което го прави ендемичен за острова. Учените смятата, че останалите три подвида произлизат от Елефас Максимус максимус, което означава, че Шри Ланка спокойно може да носи титлата „Майка на всички азиатски слонове“. Последната статистика сочи че тези животни са силно застрашени, с останалисам 4000 представители, което ги включв в червената книга от 2007 г.

Поя

Изморени сме, но се опитваме да не спим по пътя, защото на всякак крачка изскача нещо много интересно!

Минаваме покрай доста оживен участък. Отстрани на пътя се белеят ступи, а деца- послушници са разпилени като оранжеви перли наоколо. Гледката е не само красива, но и магнетично привличаща.

Днес е пълнолуние и голям празник за будистите, наречен Поя.

Като цяло магазините и предприятията са затворени в дните на Поя, както и продажбата на алкохол и месо е забранена.

Пълнолунието през различните месеци има различни имена и посвещения.

Спираме край странен малък храм. Муруган, Сканда или още божеството Катарагама е бог на войната и по-малък брат на Ганеш. Неговите поклоници обикновено оставят гирлянди, за да го почитат. С името Сканда той е приеман за закрилящ бог от будистите. Веднага забелязваме малкия отвор, през който преминаващи пускат монети или банкноти и сключват ръце в молитва. Тук всички вярват, че Сканда ги закриля на пътя, пази ги от злополуки. Дори, когато само преминават покрай този храм, през прозорците на автомобилите се вижда как хората сключват ръце и шепнат молитва към Сканда. Правим същото и се молим за безопасно пътуване.

Улични артисти

Покрай нас минава пътуващ дресьор на животни. Малка, облечена в костюм маймунка ни изнася шеметно представление. Животинчето е дресирано цели три години докато научи смайващите номера. Дресьорът ни иска рупии за шоуто. Даваме му, но не е доволен. Иска още, и още… Затова стигаме до извода, че първо ще се пазарим и после ще гледаме подобни улични шоута.

Природа

Представете си 1600 km плажна ивица, обрамчена от палмови ресни и галещо слънце, готово да ви придружава докато се наслаждавате на уиндсърфинг, каяк, ветроходство, водни ски, гмуркане или просто мързелуване до получаване на перфектния тен.

Мусонните ветрове са два. Дъждът, с който даряват жадната земя се изсипва в два периода от годната, по различно време от двете страни на острова. Това означава, че когато и да отидете в Шри Ланка, ще намерите слънце, плаж и прекрасно време за обиколки из древни руини, богати на див живот резервати, чаени плантации и колониална архитектура.

Ветровете в Североизточната част правят южния и западния бряг слънчеви, а морето е в затишие от ноември до март. Когато задухат Югозападните ветрове можете спокойно да се отправите на Източното крайбрежие за следващите шест месеца. А ако обичате реалните неща точно като нас – тогава мусонния период ще ви разкрие един друг свят, нрави и начин на живот. Защото дъждовния период е половината от същността на тропика. И ние искаме да се насладим на всичко – такова, каквото е.

Плодове

Гладни сме и спираме край сергия с плодове. За стотинки се сдобиваме със сочно, сладко манго. Ботаническото име на мангото е  Mangifera indica. В Шри Ланка, синхалите го наричат Амба, а тамилите Мампалам. Дърветата, достигащи височина 35-40 m, раждат плодове с различни форми, големина и цвят, който варира между червено, жьлто и зелено. Най-малките плодове не се по-големи от слива, а най-големите са дълги над 25 сантиметра и тежат около 2-3 килограма. Независимо от големината им плодовете на мангото имат сочна жълта или оранжева сърцевина с плоска семка в средата.

Мангото е най-вкусно и полезно в прясно състояние. Трябва да се избират полумеки плодове с гладка повърхност. От мангото може да се прави и пюре, подходящо е за десерти, сорбета, сосове и конфитюри, а също е добра добавка за месо, риба или къри. Наличието на черни петна е знак, че мангото е презряло, а зелените – че е все още зелено. Може да доузрее на стайна температура. Добре узрелите плодове могат да се съхраняват в хладилник до няколко дни. Полезно е при кокоша слепота, действа слабително, диуретично и укрепващо. Неузрелите плодове помагат срещу топлинни удари, жлъчни и заболявания на кръвта, и стомшно-чревни нарушния.

Откриваме още нови неща като плодовете на Annona Reticulata. Плодовете имат малки шипчета и са много полезни. Скоро са открити съставки в тях, които унищожават туморните клетки. На вкус плодът е близък до този на яйчен крем. В Шри Ланка го пият прясно изцеден при чернодробни заболявания, артрит и алергии.

В голяма кошница са подредени кръгли, сивкави топки. Решаваме, че са яйца от непозната птица. Срилал се разсмива искрено. Това е Limonia acidissima, позната като дървената ябълка , слонска ябълка и маймунски плод. Черупката на плода е толкова здрава, че се използва за купички и пепелници. Вътрешността се яде смесена с палмова захар, но също може да се използва за направата на десерти, лютеница и др.

Огромни, оранжеви кокосови орехи висят на тежки гроздове навсякъде по пътя. Кралският кокосов орех се отглежда в Шри Ланка, където е известен като Thambili и има няколко разновидности. Той е по-сладкък, отколкото обикновените кокосови орехи. Местните го смятат за „жива аптека“, защото пречиства организма и лекува много заболявания. Консумират го ежедневно и изобилно. Кокосовият цар е добре известен източник на въглехидрати, витамин Е, желязо, калций и фосфор. Той също така има високо диетични разтворими фибри и значителни количества протеин и мазнини.

Kралската кокосова вода е била използвана от незапомнени времена като аюрведа лечение. Смята се, че може да отнема топлина от тялото и способност да балансира електролитите в организма. Водата в ореха е естествено стерилна.

Хлебното дърво или понякога просто Жак или Jak е вид дърво, което се среща само в тропическите райони. Хлебното дърво е източник на диетични фибри. Вкусът е сравним с този на комбинация от ябълка, ананас, манго и банан.

Кухня

Кухнята на Шри Ланка е една от най-сложните кухни на Южна Азия. Близостта до Южна Индия си е казала думата, но смесицата от влияния, включително на колониалните мигранти и чуждестранните търговци е направила Шри Ланка поразително примамлива с пъстри кулинарни характеристики.

Подправите са едно от най-големите богатства на острова. Варен или задушен ориз се сервира с къри задължително на обяд и вечеря. Основните къри са с риба, пилешко, свинско или овнешко, но има и доста зеленчукови, дори плодови къри. Разядките са също доста любопитни. Имат туршии, лютеници и sambols. Най-популярният е кокосов sambol – паста от кокос, люти чушки, сушена риба и лимонов сок. Яде се с ориз като предястие за възбуждане на апетита.

Нещо, което ни забавлява истински са мобилни камиончета, превърнати в подвижни закусвални. Пътуват си из населените места, съпътствани от весела музика, точно като триколките за сладолед. По звука разбираш, че преминава доставчик на закуски и сладкиши – рула, банички, подобни на нашите мекици и много други изкушаващи лакомства като питки, пълнени с козе месо, картофи и подправки. Вкусно и много ефтино. За стотинки можеш истински да преядеш.

Невероятно е изобилието от плодови сокове. Задължително се консумират свежо изцедени. Местните не пропускат възможност да изпият сок от маракуя, манго, папая, тамаринд, пешън фрут, сокът от авокадо е божествен. Пускат го в шейкъра, добавят съвсем малко вода и палмова захар.

Много популярна е студената напитка „фалуда“ – от сироп, сладолед, желирани парчета и семена от босилек.

Пътуването ми из чудната земя на Шри Ланка със сигурност продължава. Колкото повече виждам, толкова повече искам от този Рай. Само от няколко дни съм на острова, а кръвта ми вече наистина кипи – запалена съм за ново археологическо познание, готова съм да посветя време и усилия за нови каузи в името на божестванета ни природа, все по-силно вярвам, че има място за мира и разбирателството.  Шри Ланка е велик учител за всеки, отворил сърцето си за знанието и любовта.

Вашият коментар