Очаква ни да посетим коренното племе на индианците Ягуа в дебрите на Амазонка. Да видим кои животни обитават региона, какви интересни маски и украшения умеят да изработват ягуа, какви са обичаите им и с какво се прехранват.
Ще се разходим из гъстълаците на дъждовната гора, докато децата на племето тичат засмяни около нас.
Залезите над Амазонка са пленителни. Истинско удоволствие е да пътуваш с лодка, когато слънцето и водата са обгърнати в розово. А във водите плуват розови делфини. Необичайните бозайници се срещат само на този континент.
В района на Икитос единственият начин за придвижване между населените места е по вода. Има бавни и бързи корабчета според целта на пътуването ви. Ние предпочитаме високоскоростните, защото имаме много места за обикаляне.
Настанени сме в лоджи на самия бряг на реката. Взимаме лодка, която ще ни откара до тях. Въоръжили сме с репеленти и мазила до ушите. Предупредиха ни, че комарите са безпощадни щом надушат свежа кръв.
Идеалният начин да опознаете джунглата отблизо е да посетите някои от многото комплекси с лоджи около реката. В местността ще се натъкнете на розовите делфини. За по-езотерично настроените пътуващи има и специално организирани турове на шаманизма.

…Следващата дестинация – селото на индианците от племето Ягуа.
От всички племена, които населяват перуанската част на Амазония, Ягуа са може би най-характерното за този регион племе. Всъщност хората от Ягуа са причина Амазонка да се казва именно така. Според легендата, когато испанците за пръв път навлезли в Амазонка и видяли мъжете Ягуа с техните полички и продълговати пръти за лов ги взели за жени. Така реката била кръстена според гръцкия мит за жените-воини.
Много сме любопитни да се срещнем с тези хора от племето Ягуа и да разберем дали наистина продължават да живеят толкова примитивно, както и преди да дойдат конкистадорите.
Веднага забелязваме, че всичко е направено в подръчни материали. Стълбището нагоре към селцето е изградено от нарязани дървени трупчета.
Децата, които тичат из високата трева, веднаги ни забелязват и посочват на по-възрастните, че имат гости.
Домовете на племето представляват малки дървени постройки – приличат повече на навеси, отколкото на къщи, защото нямат стени. Абсолютно всичко е от дърво.
Както предполагахме, племето се изхранва основно с печена риба и плодове.
Сред младите девойки Ягуа има много красиви. Те са фини и източени. За разлика от мъжете, индианките изработват полите си от червен памучен плат, купен от пазара в града. Обикновено раждат първото си дете на 13-14 години.
Всички членове на племето ни посрещат, чувстваме се като важни гости. Децата най-напред искат да видят що за посетители си имат. Освен на техния диалект, ягуа говорят и испански. Децата от малко се учат на двата езика. Интересното е, че самите те не се наричат „ягуа”. На техния роден език се назовават Nihamwо, което буквално означава „народът”.
По време на празници индианците от племето изпълняват традиционната си музика на флейта (sutendiu) и барабани (chinu). Танците – атунас – са неделима част от всяко празненство. Фестивалите им обикновено продължават по 4 дни.
Направиха ни честта да демонстрират ритуала специално за нас. Всички от племето – от най-малките до най-старите, започнаха да обикалят в кръг, хванати за ръце в ритъма на музиката. Танцът е много прост, достатъчно е да почувстваш вибрациите на инструментите.
„Ягуа” всъщност означава „червено” на техния език. Те използват червена боя, за да рисуват по тялото и лицата си. Боята се получава от плодовете на дървото Бикса орелана. Снея понякога оцветяват и фибрите на поличките си.
Ягуа са известни още с техните cerbatanasor pucunas – продълговати оръжия за лов. Всъщност и до днес си служат с тях, защото вършат чудесна работа. Автентичнотоcerbatanasor pucunas, не това изработено за туристи, е истинско произведение на изкуството и изисква голям майсторлък.
Ягуа наистина са много сръчни в ръцете. Мъжете изработват красиви маски издълбани от дърво, декоративни пукунас, лъкове и стрели. Жените пък правят гердани, гривни и други накити от естествени метериали като семена, растителни фибри или части от животни, които не стават за ядене, като костите на рибите.
През цялото време децата от племето ни следват в обиколката ни из селото. Любопитни са да видят хора, дошли от външния свят.
На връщане от селото на Ягуа извадихме голям късмет. Успяхме да видим гмуркащите се розови делфини на Амазонка. Те са подхранили голяма част от местния народен фолклор с всякакви приказни легенди.
Според една от тях през нощта речният делфин се превръща в красив млад мъж. Той съблазнява девойките, опложда ги и се връща в реката на сутринта, отново като делфин. Тази легенда се родила отчасти заради приликата между гениталиите на делфина и тези на човека. В района на Амазока се смята, че убиецът на делфин го чака голямо нещастие. Друга легенда гласи, че ако погледнеш речен делфин право в очите, до края на живота ти ще сънуваш кошмари.
Нощта пада бързо над водите на Амазонка. Зад безкрайната ивица от дървета и гъста зелена джунгла се крият къщите на индианските племена. Там някъде е и селото на племето ягуа. Индианците възприемат гората и животните като божествени и населявани от духове. Много от перуанските племена са приемали халюциногенни вещества като Аяуаска, (“вино на смъртта” на езикът кечуа). Така те виждали и си общували с могъщия спиритуален свят. Гората е техен източник, тяхна майка, и може би най-съкровеното нещо в живота на племената. Дори и днес се смята, че никой не познава по-добре джунглата от запазените индиански племена.