Водата, която измива страховете

25.07.2014

Обичам да плувам. Много. Направо обожавам да се плъзгам във водата.

Като дете едва оцелях при обръщане на понтон в забързаните към Черно море води на Дунав. Паднах срещу течението, краката ми опряха гъстата тиня, а върху мен се изсипваха ритници на хора, които се опитваха да изплуват и да се спасят. Бях на седем. Гледах нагоре и виждах само ритащи крака. Вуйчо ми продължаваше да ме стиска за ръката. Бяхме един до друг в тинята. Беше изпуснал ръката на дъщеря си и не знаеше къде в мелето е детето му, но не изпускаше мен – детето на по-малката си сестра…

Братовчедка ми се беше измъкнала, хващайки се за банските на добър плувец. Мен и вуйчо ни извадиха последни. Оцелях, но дълго след това заеквах от преживения ужас и най-вече, защото мама не беше до мен в този момент. Обратно на нормалната логика, поисках да ходя на плуване.Може би инстинктивно желанието да не се чувствам никога повече така безпомощна надделя над вцепемяващия страх.

Плувах в студените води на непотопяемия басейн. Учех се да плувам сама. Дори си измислих стил. Винаги при възможност ходех да плувам. Когато родих сина ми, реших, че ще взема няколко урока. Исках да се науча да плувам добре. Получи се само за пет-шест тренировки с подходящия треньор. Водата се превърна в най-добрия ми приятел. Когато плувам, изпадам в невероятно медитативно състояние. Усещам единствено любов и благодарност към Вселената и цялата благодат, в която ни е потопила.

Когато мама получи инсулт по време на сърдечна операция и изпадна в кома без никакви прогнози, изпаднах в ступор. Едва дишах, сълзите непрекъснато се стичаха от очите ми.По улиците покрай мен минаваха познати, запътваха се да ме заговорят, но виждаха мокрите ми очи и това, че не можех да отроня дума… и просто ме подминаваха… Молех се непрекъснато. Не можех да бъда ефективна в нищо. Не можех да отроня дума, дори на детето си, което беше само на шест.

Спомням си как една сутрин стоях до прозореца, плачех, защото вече десет дни мама не се събуждаше и никой не ми даваше надежда. Синът ми застана до мен, хвана ме с мъничката си ръчичка и каза много спокойно: „Мамо, не плачи. Баба е добре. Баба се оправя!“ Сякаш нещо ме извади от вкочаняващото безсилие. Събрах сили и отидох да плувам. Една, пет, двайсет, петдесет дължини… На всяко замахване с ръката редях молитва за маминото оздравяване. Усетих как тялото ми изтръпва. По лицето ми сякаш запъплиха безброй невидими мравчици. Кръвта ми се беше раздвижила и вляланови сили в мен. Излязох от водата, която сякаш изсмука всяка капчица страх от съществото ми. Бях отново себе си – смела и вярваща.

Качих се на колата и директно отидох в болницата. Не искаха да ме пуснат в реанимацията, но сигурно съм изглеждала непреклонно, защото накрая се оказах да леглото и многото животоподдържащи системи, с които майчицата ми още беше накачена. Зашепнах на ухото ѝ: „Обичам те! Обичам те! Обичам те! Ти си добре! Ти се оправяш! Хайде събуди се и ме прегърни!…“ Очите на мама се раздвижиха и тя ги отвори с голямо усилие. Не знам дали ме видя, но ме погледна… Знаех, че синът ми е бил прав!

Мама се възстанови малко по малко. Работата ни въртеше, радости, грижи, от всичко по много.

Успяхме да отскочим до Египет за няколкодневна почивка. Дайвинг центровете бяха изпратили агентите си в хотела и съвсем спонтанно със съпруга ми се записахме за дайв на следващия ден. Бяхме пращали наш екип на „Без багаж“ да снимат именно гмуркане в Червено море и от разказите им ни беше станало любопитно какво ли е това преживяване. Помня как ни качиха на една лодка с поне още десетина души от всякакви националности. Пътувахме дълго, аз повръщах, а детето стоеше до мен и ме успокояваше. Накрая спряхме някъде в дълбокото. Всички започнаха да обличат черни неопрени, да се окачват с куп джаджи и да скачат във водата. Докато се осъзная, още замаяна от гадене, се оказах впримчена в тесен неопрен, един ми надяна жилетка с бутилка, а друг ме накачи с колан с тежести, с които едва стоях на краката си. След това ми нахлузиха маска на очите, която запуши носа ми, дадоха ми да захапя някакъв накрайник на маркуч, свързан с кулородната бутилка и ми казаха да направя крачка и да скоча в морето. Ей така, насред тъмносините води на уж Червено море.

Озовах се във водата. Маската ми се повдигна и се напълни с вода, естествено накрайникът се измъкна от устата ми, започнах да се давя, не знаех къде е небето, къде дъното. Някак си успях да се хвана за ръката на инструктора, който трябваше да отговаря за мен и той ме извади над водата или по-точно – главата ми се показа над синия безкрай. Не можех да повярвам, че съм допуснала такова безумие. Очаквах, че имам работа с професионалисти и те знаят какво правят. Разчитах на това, че мога да плувам, но последните минути доказваха само, че съм взела много грешно решение, като съм изложила живота си на опасност.

Инструкторът беше млад египтянин, кой знае с какъв опит. Туристическият му английски ме напрягаше неимоверно в напъните да схвана какво ми казва. Успя да ме убеди да се гмурна отново. Показа ми как да държа маската и регулатора (така се казвал накрайникът, през който дишаш). Държеше ме здраво и ме гледаше с огромните си черни очи под водата. Задаваше ми въпроси с поглед и ме насочваше по същия начин. Въздухът влизаше в дробовете ми, незнайно как, и за момент реших, че всичко е под контрол. Около мен се редяха приказни картини. Цвят и радост царяха в прозрачните морски води. Сякаш беше изсипано цялото морско изобилие от рибки, риби, раковини и корали. Бях покорена! Преживявах някакво вълшебство, което за миг заличи спомена от ужасното начало на подводното ми пътуване…

И този път не се отказах. Не беше лесно. Първата ми реакция би трябвало да бъде връщане на лодката и бесен скандал. Но стана друго… Реших, че трябва да се поинтересувам как се случват тези неща и защо дайвингът е удоволствие за милиони хора по света. И като че ли те го правят някак разумно и професионално. Така се започна. Почетох, поразпитах. Последваха снимки в Червено море в Акаба, Йордания. Красота и невероятна емоция. Криво-ляво се справихме с инструктор до нас. След това дойде ред на Турция с нови, още по-кошмарни от първия ми опит преживявания – освен, че нямаше нищо във водите, където се гмуркахме, но някой беше решил, че ще е много оригинално да потопи на дъното тоалетна чиния и да я показва на туристите – дайвъри и то срещу скромната сума от само 70 евро. Пълен абсурд.  Нещо не беше наред. Трябваше да открия къде е бъгът.

Случайно или не – съдбата ни отвя до малкото гръцко градче Никити, при инструкторите Теодора и Мишо и малкия им дайвинг център Атлантис. Разказахме им какво сме преживели с досегашните си гмуркания, а те ни гледаха недоумяващо. От дума на дума, решихме да направим дискавъри дайв с тях. Точно така се казвал този вид гмуркане, което вече бяхме преживели в Египет, Акаба и Кушадасъ. Започнахме с теория, след което изгледахме едночасов филм, от който като че ли всичко ни стана ясно. Последвалото гмуркане с Теодора беше като първо спокойно плъзгане по ледена пързалка, без падане, без болка и без страх. Очите на тази жена вдъхваха доверие. Без нито една дума под водата, само следейки очите и жестовете ѝ, знаех, че този път ще се получи. По всичко личеше, че на тези хора им пука за всеки клиент. Съвсем не на шега, ти доверяваш живота си на тези хора, когато тръгваш на първия си дайв. Валери не беше така уплашен от кошмарното гмуркане в Египет, защото беше успял да погледа как подготвят двама немци в басейна в хотела, и мина по този път доста по-гладко.

Но за мен беше голямо изпитание. Исках да се радвам на подводния свят, копнеех за това от дете, а ето, че не ми се получаваше до този момент. След като направихме тази първа, истинска за мен подводна разходка до малко островче в залива Калогрия, погалихме жълтите морски гъби, поиграхме с морските червеи и открихме скривалището на малък октопод, за мен нещата бяха ясни. Имах посока и намерих учител, на когото можех да се доверя… Във времето последваха Scuba Diving и Open Water Diving курсове. Неусетно, благодарение на Мишо, бях преминала през психологическата бариера от 10 метра, научих какво е термоклин и как се нарича всеки чарк от екипировката за гмуркане. Не вярвах, че ще поискам да проверявам винтили, ще прочета всички подробности за сгъстения въздух, колко атмосфери е налягането на различната дълбочина и че ще посмея да си сваля маската от лицето във водата, при положение, че не мога да плувам без контактните си лещи. Е, оказа се, че всичко е възможно, когато ръката ти държи човек, на когото му пука за теб… Твоето така наречено „бъди“. Дайвингът показа истинското си лице пред мен. Всичките ми пориви за общуване с дивата, непозната природа, изследователския ми копнеж, желанието да развивам себе си като уча всеки божи ден, вече имаха място за изява извън реещите се мечти.

Дойде ред и на топлите морета – островите Гили, Менджанган, и моите безкрайни часове подводно снимане в самия Рай!

Вече знам как да обличам неопрена, без това да ми коства всички калории за деня, знам как да използвам оборудването, без тежестта му да ми крещи: „Откажи се, това е безумие!“ Откривам и нови страсти като подводното снимане. Вече копнея за мига, в който ще успея да направя следващия курс по подводна фотография. Защото в момента, в който се гмурна, не мога да спра да снимам. Искам да запечатам всичко и да го споделя с любимите ми хора. Защото нищо в морето не е същото – дори да се гмурнеш пет пъти днес, на едно и също място – всеки път ще видиш различни същества, различни картини, различни истории. Веднъж някой ловува, друг път пред теб преминават цветни пасажи от новоизлюпени тропически риби-бебета, след това пък цяло семейство е излязло на разходка или изплашен октопод сменя цвета си или изстрелва мастило. Всичко е толкова динамично и преходно и си толкова благодарен, че си имал точно този миг очаровани с малката оранжева рибка – клоун, защитаваща потомството си така сърцато и смело, че те обзема трескаво желание да закриляш, да браниш и ти всичката тази неописуема красота!

 Митове за гмуркането:

• Възрастните хора не трябва да се гмуркат – истината е, че има хора на по 70-75 години, които се гмурват за първи път, след което записват курс и превръщат гмуркането в хоби.

• Гмуркането  е само за хора, които могат да плуват добре – за да се гмуркаш, не е необходимо да си плувец, разбира се, ако си се научил да плуваш, ще си свикнал с водата и няма да имаш никакви притеснения.

• Моретата са пълни с акули, които искат да изядат гмуркачите – истината е, че акулите всъщност се стараят да избягват какъвто и да е контакт с черните машини, които плуват във водите около тях и изпускат шумни, огромни мехурчета и гледат да се отдалечат от досадниците.

• Трябва да си купиш всичкото оборудване на света, за да се гмурнеш за час – можеш да не купуваш абсолютно нищо, а просто да го наемеш за максимум 15 евро от съответния дайвинг център.

• Гмуркането е за мъже – съотношението на мъже срещу жени вече е почти 50 на 50 в световен мащаб, като се има предвид, че гмуркачите-любители са милиони. Този спорт не изисква специална физическа подготовка, а само добра физическа кондиция.

• Гмуркането уврежда ушите, а болката е неописуема – ако имате настинка или алергия просто изчаквате да отмине и тогава отивате да се гмуркате, инструкторът ще ви покаже как да изравнявате налягането и тогава можете да се гмуркате спокойно и до 100 метра.

• Шнорхелингът замества гмуркането – това, което можете да видите при шнорхелинг, е една много малка част от всичко, което ви очаква на по-голяма дълбочина.

• Курсовете са непосилно скъпи – курсовете са кратки, евтини и дори само с нивото Open Water Diving може да се гмуркаш до 18 метра, а това вече е един абсолютно фантастичен свят!

Нищо не може да се сравни с багрите и изненадите на подводния свят. И ако в книгите пише, че само за минута под водата можеш да видиш толкова много същества, колкото в гората не можеш да видиш за месеци, то това е самата истина- нов свят, съвсем различен и непознат, свят на рибите, коралите и синия безкрай.Но за да те допусне той до себе си, трябва да го обичаш – истински! И никой страх не трябва да те спира да мечтаеш и да плуваш напред!

Мароко – пътуване в света на цветовете

25.07.2014

Има пътувания, които никога не избледняват от спомените. Магията им се крие в щедрото засищане на сетивата. На тези пътувания се случват по-различни неща: очите ти се влюбват в самобитни картини, които се проектират трайно в съзнанието. Обонянието ти открива аромати, които събуждат неподозирани инстинкти. Слухът ти долавя музика, която те включва на режим  „приключение“.

След неусетно изминалите няколко дни, Мароко остава в спомените ми все така живо, пъстро и мамещо ме да се върна отново в този омагьосващ свят, разгърнал прелести от Атлантика до Сахара и от Средиземно море до Атласките върхове. Дори да затворя очи, пред мен все още са багрите на Мароко и сякаш всеки спомен е обагрен в различен цвят…

Бяло

Казабланка блести ослепително, огряна от парещите слънчеви лъчи, а белотата ѝ е запазен знак от векове. Каменните резби по колоните на джамиите са като фантастични вкаменени градини. Гипсовите тавани приковават погледа ти с невероятна орнаментика и детайли – прецизни и реалистични. Чилябите, с които са облечени мароканските мъже, трептят от вятъра в мекия нюанс на слонова кост.

Охра

Камилите бавно преживят сухата трева, а силуетите им малко по малко изпълват хоризонта на залеза. Къната по ръцете на жените разказва за дълбоко съхранената традиция, предавана от майка на дъщеря, поколения наред. Зидовете на касбите са приютили безброй гълъби в нарочно оставени за гнездата им отвори.

 Розово

Стените на Маракеш приковават вниманието на всеки фотограф с пепеляво розовия си цвят, километри обграждащи стени и къщите в медината сливат цвета си с розовите отблясъци в небето по изгрев и залез слънце. Розови хиджаби на срамежливо прикриващи се от фотоапаратите на туристите жени подсказват за религиозната им принадлежност.

 Синьо

Мозайките в старите дворци, гробници и джамии неизменно съдържат онова синьо, което ти напомня за морето и безкрая на небето. Дизайнът на финикийската керамика е запазен до днес и сините ѝ орнаменти  не могат да бъдат сбъркани с никои други. Неспокойните води на океана и морето обрамчват мароканската земя като огърлица от лазурит, посипана с бели перли от морска пяна. Неподозирано очарование се крие в градините на Мажорел, а къщата в берберско синьо, дело на дизайнера Ив Сен Лоран е провокация за всеки артист.

Златно

Житата се полюшват като ресни на златен килим. Отблясъците на бронзовите и месингови съдове примамват окото на приключенеца. Пясъците на Сахара са като море от златен прашец, ширнало се пред теб като щедър дар от боговете.

 Червено

Фесовете, традиционно червени, са неизменен аксесоар към чилябите. Шафранът, с магическите си три стръкчета, обагря в алено сергиите с подправки и разпръсква екзотичния си аромат. Червените мъниста и корали са ярък акцент в берберските накити – пищни и колоритни, неустоими за всяка жена.

Жълто

Бабушите могат да се открият във всички цветове, но истински традиционните са в ярко жълто и допълват автентичния костюм на мароканеца от бяла чиляба и червен фес.Аргановото масло, така ценено и в кулинарията и в козметиката ,е с бистър жълт цвят. Мароко не отстъпва никому първото място за най-сочни портокали и грейпфрути - по-сладки от мед.

Зелено

Зеленото има специално място в ислямската култура. Използвано е в декорацията на джамиите, присъства във флаговете на много мюсюлмански държави. Според Исляма, зеленото символизира природата и живота. Казват, че зеленото е бил любимият цвят на Пророка Мохамед. Покривите блестят в наситен, изумрудено зелен цвят, керамичните керемиди са подредени прецизно, а изпеченото им в пещите покритие създава впечатление за стъкло, точно като цветните стъкълца, вплетени в металната дантела на причудивите марокански фенери.

Едни от най-невероятните съкровища на Мароко – риадите, са скрили зад високите зидове и тесни улички на медината, фантастични зелени градини, и нищо не е в състояние да те помръдне веднъж попаднал в този рай. Свещените палми те приветстват по пътя ти, а ментата, поднесена на пищни китки, ухае като магически еликсир, превръщащ се в неустоимия марокански чай, подсладен с най-малко четири бучки захар.

Черно

Очите на мароканци те са блестящи и дълбоки, гримът, който очертава ресниците, е направен от въглен или кол – консистенция от оловен сулфид и растителни масла, завещан е от дедите-бербери и е запазена марка, както за мъже, така и за жени. Черните, лъскави коси на мароканките могат да предизвикат истинска завист, а черните вълнени нишки, които неизменно присъстват в тъканите на атласките племена, са най-удачният, контрастен фон за ярките цветни декоративни елементи върху тях.

 Сребърно

Ръката на Фатима е мощният символ на защита, който предпазва от уроки, зли очи, магии и клетви. Превърнал се е в основен елемент на декорацията в домове и дюкяни, в сувенири и картини. Среброто не е пестено и в берберските украшения – с мъниста и камъни, кехлибар, керамика и стъкло, тези съкровища могат да те омагьосат и да те направят свой отдаден почитател в музея на Ив Сен Лоран в Маракеш – колекцията му от африканско изкуство е фантастичен разказ за богатството на местните културни традиции и  етническата им уникалност.

 Кафяво

Фурмите са неустоимо сладки. Канелата ухае отдалеч не само на сергиите на подправките в суковете, но и в ястията на Мароко. Откриваш как канелата си пасва прекрасно дори с пилешко месо. Ароматът ѝ се носи от уникалния сладкиш със сусам, бадеми и канела – селу, има я и в шебакия - сусамените бисквити с канела и шафран, потопени в много мед. 

Пъстро

Казаните с бои за кожи във Фес, гледани от високо, са като пръснати цветни мъниста, а щандовете с невероятните произведения от кожа са готови да зарадват и най-капризния клиент; занаятчийските работилници са на всяка крачка и майсторите не жалят фантазия и колорит – мозайки, врати, бижута и керамика – неповторимият марокански стил е толкова желан, че сякаш цената няма значение. Килимите на берберите са истинска радост за очите – колкото и да се потрудите, няма да намерите два еднакви, уникатите излизат изпод сръчните ръце на мароканските жени като изящни произведения на изкуството, спокойно могат да бъдат наречени картини от цветна вълна.

Пъстрите товари по гърбовете на магаретата, потропващи  из тесните улички на медината на Фес възбуждат фантазията и започваш да гадаеш за съдържанието и предназначението им. В най-различни цветове са и тажините, които къкрят на огъня, а туристите преглъщат лакомо край тях,  сякаш райски птици с разноцветни пера са кайтовете на сърфистите в океана край Есауира.

Потапяш се ту в синьо, ту в бяло или розово… А когато ден след ден, цветовете се надиграват за вниманието ти, разбираш, че си попаднал в лабиринт от необятна култура, готова да те изненада на всяка крачка.

 Цветно е навсякъде, накъдето и да хванеш по пътищата на Мароко. Пъстро става и в душата ти. Щастлив и благодарен си за шанса да попаднеш в тази, сякаш, нарисувана като приказка, страна.

Какво да не пропускате в Мароко:

• Медината в Маракеш
• Медината във Фес
• Градините на Мажорел в Маракеш
• Казаните за бои за кожи във Фес

Гледайте всички епизоди на „Без багаж“ – само във Vbox7 - ТУК.

Анталия – перлата на турската ривиера

14.07.2014

Тази седмица ние, от „Без багаж“, ще отпразнуваме деветия си рожден ден. Девет години на път – на топло и студено, в мусони и суша, сред дивата пустош и на петзвезден лукс. Пътуваме и ви споделяме впечатленията си и безбройните възможности за приключения и почивка

Представяме ви нашите най-големи аргументи защо Анталия е перфектната лятна дестинация:

• Чартърните полети до Анталия в съседна Турция са всяка събота. Купувате 7 нощувки и можете да изберете подходящата за вас седмица чак до 11 октомври. Септември и октомври са прекрасни, защото температурите не изискват непрекъснато търсене на климатикJ Полетът е около час и половина, а трансферът ви до хотела след това е от няколко минути до максимум 2 часа или 130 км до най-отдалечения от летището регион на Анталия- Алания.

• С избора си за Анталия получавате много по-луксозна почивка от тези в Кушадасъ и Мармарис, където 5-звездните хотели са по-нисък клас.Хотелите в Анталия са доста по-лъскави, представляват огромни комплекси, разгърнати на площи, които е трудно да обиколиш за времето на престоя си. Разбира се, има и по-малки, тип „градски“ хотели с 3 и 4 звезди.

Предимствата на хотелите в Анталия са предпоставка за активен и пълноценен отдих. В Анталия и прилежащите ѝ курортни части, регионите Лара, Кунду, Белек и Сиде преобладават 5-звездните хотелски комплекси. Тези комплекси са с големи територии, развита инфраструктура,  с голямо разнообразие от услуги, с отлична храна и обслужване.

• Голяма част от 5-звездните луксозни хотели в Анталия са със собствени плажове, с басейни (повече от 1, в това число и с детски басейни).

• Хотелските комплекси в Анталия предлагат и различни кулинарни изненади (повечето от тях имат освен основен ресторант и голям брой a-la-catre ресторанти, в които се сервират ястия от различни световни кухни – китайска,мексиканска, италианска, турска, средиземноморска, френска и пр.). Можете всеки ден да се храните в различен ресторант. Повечето изискват предварителна резервация, без това да се отнася за основния ресторант, където пък се предлагат различни менюта: диетични, вегетариански, детски и т.н. В някои хотели има дори шведска маса за деца.

• Хотелите предлагат активна и забавна анимация за възрастни и деца. Хотелите са подходящи за семейна почивка с деца, тъй като разполагат с детски клубове, детска анимация, детски площадки за игра, детско меню в ресторантите, като отделно се предлагат и услуги на детегледачка. В някои хотели има детски водни пързалки, лунапаркове, а в някои дори и мини зоопаркове. Анимацията е безплатна. Заплащат се само услугите на детегледачите. Атракционите са разделени по възрасти или 4-7г.; 7-12г. и тийнейджърски клубове.

• За любителите на спорта и развлеченията в хотелите се предлагат богат избор от спортни дейности: тенис на корт (в някои комплекси има повече от 10 корта), плажен волейбол, баскетбол, мини футбол, аеробика, дартс, стрелба с лък, тенис на маса и пр., като повечето от тези услуги се предлагат безплатно. В Анталия и любителите на водните спортове ще имат възможност да практикуват спорта, който обичат, като: уиндсърфинг, моторни водни спортове, гмуркане, рафтинг. В някои комплекси има и голф. Повечето активности са безплатни, заплащат се обикновено тези, за които е необходимо разходването на гориво (лодки, автомобили).

• Ако освен мечтаната почивка, искате и малко екшън, в Анталия се предлагат и различни допълнителни екскурзии, които можете да заявите на място към представителя на туристическата агенция. Любопитни са тези до Израел (със самолет и нощувка във Витлеем), до Кападокия, до Истанбул, Северен Кипър, Памуккале, разходките с яхта.

• Релакс зоните са далеч от шумните атракциони и можете да се отдадете на тиха почивка с книжка в ръка или СПА процедури, които да свалят бързо няколко години от плещите ви.

• Удобствата са очевидни – в 5-звездните комплекси на Анталия стаите са доста просторни, на места над 40 кв.м. (навсякъде под офертите за хотела можете да получите и информация за стаята). На повечето места Интернет има в стаите и той е безплатен до определени MB. Шезлонгите, чадърите и хавлиите, както за плажа, така и за басейните са безплатни. Ако на места ви поискат депозит, то той ще ви бъде върнат веднага след връщането на хавлиите. Сейфовете също са безплатни (за разлика от много гръцки хотели). В луксозните комплекси има театри с професионални шоу програми, киносалони и музика на живо.

Ето и малко информация за абревиатурите, които можете да срещнете, докато търсите вашата оферта, както и информация за типовете пансиони и важни уточнения за настаняване в хотелите:

Основно в Анталия се предлагат  DBL+EXB, а не TRPL (тройна стая). Това е така, тъй като в някои хотели допълнителното легло е разтегателен диван, а не нормално легло и е важно да имате предвид това уточнение, за да нямате определени очаквания и да не останете разочаровани. 

RO – само настаняване, без изхранване.

BB (Bed & Breakfast) – само закуска (безплатни напитки по време на закуската: чай, кафе, вода).

HB (Half Board) – полупансион – закуска и вечеря (безплатни напитки само по време на закуската: чай, кафе, вода).

FB (Full Board) – пълен пансион – закуска, обяд и вечеря (безплатни напитки само по време на закуската: чай, кафе, вода; по време на обяда и вечерята напитките се заплащат).

FB+ (Full Board Plus) – пълен пансион – закуска, обяд и вечеря + някои напитки (най-често вино или бира) по време на храненията.

Al (All Inclusive) – всичко включено в цената: пълен пансион + алкохолни и безалкохолни напитки местно производство.

Al+ (All Inclusive Plus) – всичко включено в цената: пълен пансион + алкохолни и безалкохолни напитки местно производство, както и някои услуги по усмотрение на администрацията на хотела.

UAl (Ultra All Inclusive) - всичко включено в цената, плюс някои вносни алкохолни напитки и някои допълнителни услуги по усмотрение на администрацията на хотела (в някои хотели тази система присъства под наименование AEAI, HEAI, AIS, DAI, EAI, AAI, DLAI, HCAI и др.).

♦ Настаняване тип ROH (Run Of the House)предполага настаняването да се извършва по усмотрение на администрацията на хотела (т.е. ако в хотела има различни типове стандартни стаи като например Land View, Sea View, Main Building, Club Room и т.н., при ROH настаняването може да е в който и да е от тези типове стаи, в зависимост от наличността към момента на настаняване).

♦ В повечето хотели, при настаняване в стандартен тип стая, на двама възрастни с две деца (DBL + 2CHD), се предоставя само едно допълнително легло (разтегателно легло или диван). 

Новите епизоди на „Без багаж“ можете да гледате ексклузивно и единствено във Vbox7.com ТУК.

Ваканция – възможна!

20.06.2014

Ваканция – възможна!

Идеи за летни пътешествия на добра цена

Текст: Биляна Траянова

Лятото е пред прага и е време за големите, щастливи планове! Ваканция, почививка, време за себе си и любимите хора.

Въпросът е как в рамките на нормален бюджет да направим истински незабравимо пътешествие.

На първо място искаме разкошен плаж и чисто, топло море. Следва желанието за нови преживявания – срещи с интересни хора, находки от древни цивилизации, природни феномени с мистични сили. Сред всичко това не може да не присъства и интересна традиционна кухня, която да е хем здравословна, хем толкова вкусна, че ако добавиш към нея чаша бяло вино, да усетиш как животът те обгръща с целия си сладък блясък.

… И ако може всичко това да е на далечен остров?…

Щом вече сме се размечтали, значи ваканцията е сигурна на 50%J Остават сметките. Проучваме  в нета, разпитваме и ето ни на едно невероятно, неподозирано вълнуващо място – най-големия от всички гръцки острови – негово величество Крит!

Люлката на европейската цивилизация ни посреща с широките усмивки на приятелски настроени хора, ухание на пролетни цветя и полъх на морски бриз.

Трудно е да се повярва, че всичко, което Крит предлага може да се види (в момета има оферти за Last Minute за 199 Евро за 7 нощувки, като едно от двете деца пътува безплатно!) на повече от достъпна цена като в нея са включени самолетния билет (полетът е около час от София), хотел и закуска, а някои от хотелите предлагат безплатен престой за дете, може да намерите и включени вечери – всичко за около 250 Евро, за 7 нощувки. Като съвсем не е нужно да се притеснявате за хотела. Ще се чувставате чудесно и в 3, и в 4, и в 5 звездиJ Все пак отиваме да приключенстваме, а не да лежим в хотелаJ

За островите на Гърция се спори. Откриваме различна информация – някъде се казва, че са 1200, другаде – 6000. За нас статистиката не е от значение, важното е, че сме намерили Нашия островJ А ако ви подшушнем, че точно Крит се смята за родното място на самия Зевс… убедени сме, че скоро и вие ще тръгнете натам.

Крит е разположен в най-южния край на Гърция, с население над 600 000 души, с дължина от изток на запад 260 км и ширина, която варира от 12 до 58 км. Лесно е да го обиколите за ден, но за да надникнете във всичките му колоритни кътчета ще ви трябва поне седмица.

Районът е разделен на 4 по-малки области, наречени номи – Ханя, Ретимно, Ираклион и Ласити. Най-големият град е Ираклион – столицата на острова. Други важни градове на Крит са Ханя, Ретимно, Перама, Вамос, Агиос Николаос и Йерапетра.

Островът има планински релеф. Между масивите са оформени широки долини, в които текат реки – къси и пълноводни.

Най-доброто време за разходка и почивка на Крите са май, юни, края на август и септември. Най-горещите месеци са юли и август, но като цяло, благодарение на морския бриз и помощта на ветровете, лятото е сравнително хладно.

Пътуваме и се наслаждаваме на всичко, което природата е изсипала с пълни шепи на острова. Планини, маслинови и портокалови гори, смокини и свободно пасящи стада. Радостта от сливането с благодатната енергия на земята малко по малко ни връща в изначалното ни състояние на хармония.

Повечето гърци считат себе си за потомци и наследници на християнска Византия, а не на езическа Древна Гърция. Именно затова в страната има толкова много манастири, църкви и параклиси – паметници на византийската епоха. Във всяко гръцко семейство строго се спазват църковните обичаи и тайнства, към които се отнасят много сериозно. Минавайки покрай църква, всеки вярващ грък задължително ще се прекръсти. Големи религиозни празници като Рождество, Богоявление и Великден се превръщат в масови народни празненства на открито. На Крит  са запазени множеството византийски църкви с великолепните фрески на критската школа.

Дните ни минават сред шум на водопади, ромолене на бистри потоци, зелени клони, танцуващи с вятъра, слънчеви зайчета и ненаситна жажда за общуване с тази божествена красота – всичко се слива в едно плътно усещане – усещането за свобода на духа!

Някои идват тук за отдих и почивка на плажа, ние сме ненаситни за безбройните скрити съкровища на острова.  Следите, оставени от Минойската цивилизация са разпръснати навсякъде. Легенди, теории и докадки ни зашеметяват в приказен свят за древни царства. Пейзажът е толкова разнообразен, че всеки ден можеш да си подаряваш различно преживяване – преход из скалисти планини, безкрайни плажове и море с цвят на тюркоаз, китни селца и градчета, изпълнени с весела глъчка. От зори до здрач островът пулсира в ритъма на радостта, усещането за свобода и жаждата за забавления.  А най-хубавото е, че всеки ще открие своя Крит!

Какво може да се прави на Крит:

-         Да посетите манастир Превели – състои се от два строителни комплекса: манастир на Свети Йоан Кръстител и манастир на Свети Йоан Богослов, който е в експлоатация и днес. Най-старата дата, свързана с манастира е 1594, гравирана върху камбана. Манастирът вероятно е основан по време на венецианската окупация от феодал, известен като Prevelis. Тук се съхраняват значителен брой икони, църковни облекла, съдове и наследствени вещи. Манастирът е истински оазис на спокойствието. Панорамата към синевата на морето, тишината и пропяващите от време на време цикади, слънцето, надничащо измежду листата на дърветата – накъдето и да се обърнеш – виждаш картичка от Рая.

-         Да си организирате трекинг – Внушителна планинска верига пресича острова от запад на изток. Големите и впечатляващи плата, многобройните клисури, скали и пещери определят планинския профил на геоморфологията на острова. На Крит има повече от 5,000 регистрирани пещери. Една от най-големите клисури на Европа е Самария, с около 16 километра дължина. Впечатляващи клисури са Имброс, Арадайна, Агия Ирини и мн. др.

-         Да си изберете плаж по вкус – Заливите са безброй, а уединението е повод за отдаване на мечтаната романтика. Ще откриете, че повечето плажове тук са удостоени с така търсения  Blue Flag, който работи за устойчивото развитие на плажове и яхтени пристанища чрез строги критерии, които се занимават с качеството на водата, управление на околната среда,  безопасност и други услуги. Този еко-етикет е присъден на повече от 3 850 плажове и яхтени пристанища в 48 страни в Европа, Южна Африка, Мароко, Тунис, Нова Зеландия, Бразилия, Канада и Карибите.

-         Да се отдадете на щур фотолов – Биоразнообразието на Крит е богато, смята се, че тук могат да бъдат открити около 1750  вида и подвида растения като за сравнение в цяло Великобритания броят им е 1450, а Крит е около 35 пъти по-малък по площ. На Крит се срещат около 160 ендемични вида и подвида, което означава, че 9 % от растителните видове на острова не съществува никъде другаде по света . На острова са се установили бор и кипарис, иглолистни видове с голяма адаптивност към екстремни условия, както и вечнозелени кленови дървета. Има и други видове, като критски абанос критски, планински минзухар, критски звънец, рядко и много красиво растение и др. Критската фауна включва хиляди видове. Смята се, че само ендемичните видове животни са около 1,000, повечето от които са безгръбначни, като паяци и насекоми. Типичен пример за това са паяците, от тях повече от 40% са ендемични за острова, което означава, че почти половината от паяците на Крит съществуват само тук. Има около 130 различни вида охлюви, три вид жаби, единадесет вида змии и един вид костенурки, четири вида гущери, седемнадесет вида прилепи… списъкът е дълъг. На Крит могат да се наблюдават около 350 вида птици.

-         Да си направите разходка до Ираклион – Главният град на Крит е задължителна спирка в обиколката из острова. Разходката съчетава срещи с приятелски настроени хора, красиви сгради, открити обществени пространства и изглед към морето. Паметниците тук разказват истории за острова, който ражда богове. Има пристанище, аерогара, носеща името на Никос Казандзакис, археологически музей и военоморска база. Ираклион е град с дълбоки корени в историята, за което свидетелстват множеството исторически и археологически паметници във и около него. До Ираклион се намират руините на Кносос.

-         Да посетите двореца на минойския цар в Кносос – Много малко се е знаело за Минойски Крит преди археологическите разкопки, започнали през 1900 г. и откритието на дворците Кносос и Фестос, с тяхната впечатляваща архитектура и невероятни творби. Изведнъж гръцките митове оживели. Този велик цар Минос, за когото античните автори пишели, че бил цар на Кносос, мъдър законотворец и справедлив съдия, бил също и велик морски доминатор. За него е написано още, че е колонизирал Цикладите и че освободил моретата от пиратите. Благодарение на кръстопътя, свързващ три континента, но който се намира Крит, Минойската цивилизация се развила бързо. Етноси от Азия, Африка и Европа се срещнали смесили тук, за да произведат нов начин на живот, нова философия за света и изключително изящно изкуство, което и днес шокира със своята свежест, чар, разнообразие и естетика. Ще видите тръбните вази, в които държали свещените змии, с които предсказвали земетресенияте; ще видите невероятни фрески, украсявали стените на двореца.

-         Да похапнете вкусна критска кухня в някое от малките крайбрежни ресторантчета, докато се наслаждавае на залеза. Уникалната критска диета е здравословна и вкусна,  с вековни рецепти и модерни творчески версии, с висококачествени чисти продукти от блажената критска земя. Тази диета не е просто разнообразие от ястия, представени в менюто; тя въплъщава цялата философия за живот на критския народ. Критяните традиционно съпътстват своите ястия с вино. Виното е част от културата на Крит. Не е лесно да избереш измежду аншоа в оцет и чесън, или с домати и зехтин, калмари със зеленчуци или пълнени, калмари с домати, печена треска с див праз или пържена риба меч с чушки, сепия с вино или октопод с ориз. Ако ви падне случай, поръчайте си отопод на скара върху въглени! Само докато четеш менюто започваш лакомо да преглъщаш.

-         Да разгледате Археологическия Музей на Ираклион. В музеят са изложени съкровищата на най-ранната европейска цивилизация, минойската цивилизация.

-         Да посетите Историческият музей в Ираклион, представляващ  2000 години история, важни ранните християнски артефакти, каменна зидария и предмети за украса на римски, арабски, византийски, венециански и турски произход. Има дървен модел на Ираклион през Средновековието. Друга стая е посветена на най-известния писател на Крит, Никос Казандзакис.

-         Да се запознаете с  Критските занаяти  – Останките от Минойската цивилизация, това, което е било разкрито чрез археологически разкопки, е най-ценното доказателство, че критяните, още в праисторически времена, били изкусни в създаването на ръчно изработени предмети. С техники и традициите на предците си, съвременните хора на остров Крит, продължават да изразяват своето творчество като създават традиционни предмети  с отлично качество – в селата ще откриете невероятна керамика, бродерии, плетива, дърворезба и др.

-         Да се разходите до пещерата на Зевс. За тези, които не искат да катерят, препоръчително е да си наемат магаре за транспортJ Хем удобно, хем забавно!

-         Отделете половин ден за разходка до остров Спиналонга – Наричат го острова на прокажените, само на 10 минути от Крит с лодка. Ще видите една от най-добре запазените крепости в Европа, строена от венецианците.  Драматичните истории за прокажените, които били отделяни на Спиналонга, падането на крепостта под властта на турците след три месечна обсада, историите за духове, които отказват местните да работят като нощтна охрана на острова – всичко това си заслужава на 100% отделеното време.

-         Направете си еднодневен трип до остров Санторини – има скоростни лодки и за два часа ще пристигнете на най-романтичния от всички острови, а за вечеря ще сте си обратно „у дома, на Крит“J!

-         Разходете се из малките планински селца и се запознайте с местните. Мъже, облечени в традиционно черни дрехи, с високи ботуши и кърпи на главите ще ви поканят на прясно печено на чеверме козе месо, а жените ще ви почерпят с пресни, сочни плодове. Не пропускайте тази възможност! Ще си върнете вярата в хората и добротоJ

Без багаж! Светът е прекрасен!

Очаквайте епизодите за остров Крит във Vbox7

*Можете да ни изпращате своите въпроси, свързани с предстоящата ваканция на bezbagaz@gmail.com или да се свържете с нас на страницата ни във Facebook. Екипът на Без багаж ще споделим опита си и ще ви дадем идеи за истински приключения.

Булеленг – добре пазената тайна на Бали

27.05.2014

Булеленг – добре пазената тайна на Бали

От „Без багаж“J

Текст: Биляна Траянова

Бали е дестинация, която трудно намира конкуренция, когато се отнася до екзотика, море, плажове, луксозни хотели на добра цена, дружелюбно посрещане и тропически благодат.

Бали често е първата дестинация в списъка с желанията на пътешествениците. Какво се случва, обаче, когато получиш всички мечтани тревъл удоволствия, но се налага да ги споделяш с тълпи от туристи, заставащи непрекъснато пред фотоапарата ти? Тълпата е наш неизменен спътник в ежедневието, особено в големия град. А ние точно от нея искаме да избягаме. Затова търсим тихи, красиви, спокойни места, готови да ни „отвлекат“ далеч от сивотата, шума и живота в препускане. Мъдреците казват, че за да усетиш живота пълноценно, трябва да спреш и да се заслушаш в тишината, да затвориш очи и да осъзнаеш съществуването си, да прегърнеш дърво и да погалиш цвете.

Ако целта ни е бягство към природата и тишината, то най-добре е да избираме за пътуване периодите „извън високия сезон“ или да търсим места, които не са така популярни и желани.

Пътуваме за остров Бали за пореден път. Все нещо ни дърпа натам. И всеки следващ път откриваме все повече туристи, все по-замърсени местата, където се подвизават те. В случаен (или може би не!) разговор ни подшушват за тиха и спокойна част от острова, място, което още пази хармонията на безметежен Рай. “Много е далече!“ е репликата, която би отказала друг, но не и нас. Решаваме, че ще се възползваме от предизвикателството и ще открием това тайнствено далечно място с надеждата, че все още има място под слънцето на Бали, където да изпиташ онова блаженство, което те кара да усещаш сливане с Вселената.

Оказва се, че това „далече“ е на два и половина часа, с кола, от Денпасар – ако не спираш на всяка спираща дъха гледка, за да я снимаш. Има три маршрута до това тайнствено кътче: единият е покрай внушителен активен вулкан и планиски пейзажи, вторият покрай фантастични, зелени оризови тераси, плантации за кафе и подправки, а третият минава покрай известен пазар, ботаническа градина и разкошни селищни храмове, отрупани с пресни дарове от плодове и цветя, каквито местните всяка сутрин поднасят на хилядите си богове. Неусетно попадаме в Рая на Булеленг!

Ако гледате картата на Бали, Булелелнг е северната част от острова. Бившето кралство, по-късно инкорпорирано от холандците, губи своята автономност през 1882 г., а през 1949-1950 г. става част от обединена Индонезия, както и останалата част от остров Бали. Днес, тази провинция има късмета да е на „цели“ два и половина часа от популярната южна част на острова и това я е запазило дотолкова, че всяко кътче от Булеленг изглежда като наистина благословено от боговете.

Слизаме от автомобила и оставаме безмълвни в омаята на тропическия птичи хор. Посрещат ни усмихнатите очи на нашите гидове – Геде и Путу. Нахвърляме им списък с желанията ни и молбата да не ни казват нищо предарително, за да може преживяването да е истинско, без предварителни очаквания и разочарования. Това е запазеният ни модел за опознаване на екзотични места! Гидовете знаят само, че искаме да плуваме с делфини, да направим сафари в морето, да открием красиви места за гмуркане и да разгледаме най-красивите кътчета от Булеленг.

Изобщо и не подозираме, че ни предстоят трите най-фантастични дни, които някога сме имали на Бали. Събуждаме се рано, отпочинали и усмихнати. Сякаш през нощта, песента на вълните е изчистила и последното напрежение от нас. Изскачаме от уютната ни хотелска къщичка и пред нас се ширва обагреното в розово море – изгревът е демонстративен и самоуверен. Рибарите вече дърпат към брега натежалите с улова мрежи. Неусетно приближил се, млад мъж с алено цвете зад ухото и с най-широката усмивка на света, ни пита какво желаем за закуска и къде искаме да ни я сервира. Не искаме нищо друго освен прясно изцедени сокове от папая с ванилия и авокадо с палмова захар – предостатъчни да те заситят и да ти дадат енергия за следващите часове. Фотоапаратите ни не могат да насмогнат на безкрайната красота наоколо.

Гидовете вече ни чакат, сякаш  тук времето тече с друга логика. Нарамваме снимачната техника и нагазваме в морето до колене. Качваме се на лодки и потегляме навътре към хоризонта. В миг, спокойната водна шир някак си се променя. Около лодките ни започват да скачат и пеят групи делфини. Изгревът е времето им за игра. Сякаш нашето присъствие ги радва неописуемо, имаме усещането, че ни се усмихват, а прекрасното им настроение и желание да споделят любовта към живота с нас ни трансформират неусетно в най-обичащите същества. Делфините са толкова бързи, че едва успяваме да ги снимаме. Изненадват ни всеки път – ту се покажат от дясно на лодките, ту се скрият и внезапно изскочат пред носа, после се гмурват и започват да скачат зад нас. Почти сме убедени, че се заливат от смях като ни наблюдават колко объркани сме и незнаещи накъде да погледнем. Очите ни обаче поглъщат жадно изящните им, плавни движения, силата на тези морски герои ни изпълва с невъобразимо възхищение.

Тръгваме си без никакво желание да се разделим с новите си приятели. Но гидовете са направили дълъг списък с изненанди за нас. Не са много местата по света, на които сме попадали на толкова всеотдайни хора – очите им греят в топла усмивка, цялото им същество излъчва доброта и гостоприемство. И нищо повече не ти трябва, за да се почувстваш като у дома!

Редят се индуистки храмове, „охранявани“ от смешни маймуни, които позират абсолютно професионално пред камерите ни. Гледките с бели водопади сред буйна тропическа растителност са добре скрити от пътя и за да ни удостоят с великолепието и хладта си трябва да походим из сочните гори. Попадаме на горещи извори, край които в малки басейни местните се наслаждават на разпускаща баня. Спираме край звездата на Булеленг – плажът Ловина. Наоколо е оживено, десетки симпатични ресторантчета, барове и кафенета са готови да ти угаждат. Преминаващи улични търговци спират край нас, за да покажат невероятните си съкровища за продаване – медальони с акулови зъби или направени от раковини и смола, сребърни, ръчно изработени накити и романтични пощенски картички. Малки хотелчета, луксозни хотели и вили в района предлагат настаняване за  доста по-ниски цени от тези в южната част на Бали, а ресторантите, предлагащи местна или западна кухня, имат цени по-ниски с около 1/3 от тези в Убуд. Цялостен масаж ще ви струва около 6 щатски долара. Плажовете в тази част на острова са с черни пясъци и това прави морската вода да изглежда по-различно, но се убеждаваме бързо, че е кристално чиста.

Наемаме инструктор и екипировка от център за гмуркане близо до Ловина Бийч. Гидовете ни се усмихват заговорнически и не можем да ги накараме да отронят и дума. Нали това искахме!:-) Само след около 40 минути се оказваме на малко пристанище, откъдето прехвърляме всичко на лодка. Навсякъде около нас стърчат острите, кокалести коренища на мангровите дървета. Целият бряг, докъдето поглед стига, е опасан с мангрови гори. Дивото започва да зове!

Потегляме с лодката за малкия остров Менджанган. Ако погледнете картата на Бали, ще го откриете над най-северозападната му точка. Слънцето е безпощадно днес. Индивидуалното гмуркане с инструктор струва около 35 щатски долара, но ако се присъедините към група, ще ви струва само около 20 щатски долара. Бързо навличаме неопрените и разменяме уточняващи думи с 29-годишния инструктор, Люцман. На Менджанган имало осем основни места за гмуркане, с различна степен на трудност. Освен нас, няма никой друг наоколо. От Менджанган се подават любопитните глави на малки сърни. Местните вярват, че сърните могат да преплуват от отсрещния бряг  до Менджанган. Звучи невероятно, но на малкия 3км/0.7 км остров няма питейна вода и никой не живее тук. Островът е съвсем див, вероятно затова са запазени и коралите наоколо. Има храм, до който на празници идват поклоници от Бали.

Хвърляме се в морето по-нетърпеливи от всякога. И попадаме във вълшебното царство на подводния свят. Обхваната съм от нестихваща треска да снимам. Искам да споделя този цветен килим и неговите пъстри обитатели с всички, които още не са били тук. Изпитвам дълбоко възхищение пред фантазията на Майката-Природа. Семейство риби-клоуни се скриват в анемонията си в секундата, в която заставам в полезрението им. Само мъжкият остава пред входа и скача заканително към мен – чудовището, издишащо безброй страшни мехурчета. Една след друга пред камерата ми преминават като на кастинг жълти на сини точки, лилави на зелени райета, с шарки на зебра и какви ли не още рибки и риби. Замислям се колко от познатите до момента 32 000 тропически риби обитават водите около Менджанган. Малките приятелчета са не просто красиви, цветовете им искрят – ярки и бонбонени. Срещам повечето от героите на анимацията „Търсенето на Немо“.  Тези плуващи, изящни същества са дружелюбни и спокойни. Явно никой още не ги е безпокоил в тази добре скрита част на Балийско море. Само на крачка от цветния рай се спуска отвесна стена и рифът е отрязан като с нож. Шареният свят е в пълен контраст с наситеното синьо, което следва след тази граница. Отмествам се към дълбоките води, за да имам по-добра гледна точка към коралите, които не спирам да снимам. Неподозирано, инструкторът ме премества на секундата обратно към плитчините на рифа. Сигурно има причина за това, но дори и не искам да си помислям за нея. Местата за гмуркане по крайбрежието на Бали са много, но повечето са наистина замърсени и трудно можеш да видиш повече от няколко риби. Менджанган е едно от малкото съхранени райски местенца за незабравимо гмуркане.

Какви приключения можете да имате в провинция Булеленг, остров Бали?

  • В тази част на Бали има ферми за отглеждане на перли от световна класа. Ако сте любознателни, можете да си организирате посещение в района на селцето Герокгак.
  • Можете да плувате с делфини в  Melka Excelsior Dolphin & Wildlife Resort. Ще преживеете неземно чувство от общуването с тези свръх интелигентни същества. Плуването с делфини лекува и най-тежката депресия! Можете да наблюдавате дресура освен на делфините, и на видри – ще се изненадате колко „човешко“ поведение имат тези малки създания. Dolphin Therapy център Bali осигурява помощна терапия (DAT) и лечебна програма за деца и възрастни с парализа, критични заболявания, увреждания, състояние след инсулт и др. Центърът е част от хотелски комплекс, където можете да отседнете и да ползвате всички отстъпки за гости на хотела. Инстукторите и треньорите на делфини са сертифицирани и са истински отдадени на грижата за делфините.
  • Разходете се до главния град на Булеленг – Сингараджа, втория по големина град на Бали, с невероятна колониална осанка, с по-големи и широки улици от където и другаде на Бали, със стари къщи и големи градини, извикващи във въображението отдавна отминали дни. Сингараджа просто изглежда различно от останалите градове на Бали. Мултиетническият пъзъл включва арабско влияние, което може да се открие в района на старите докове, тук е и най-големият китайски храм на Бали.
  • Не пропускайте внушителната гледка на Pura Agung Jagatnatha – най-важният храм в града и най-големият в северно Бали. За съжаление, посетители, които не са хинду не могат да влязат в храма. Но да се види храма дори отвън си заслужава заради възхитиелното му великолепие.
  • Спрете край студените извори на Air Sanih, малко крайбрежно селце, чиято вода казват, че идва от свещеното езеро Батур.
  • Не може да не снимате водопадите Gitgit – срещу 6000 рупии можете да се изкъпете в свежите планински води.
  • Отделете време, за да видите един от най-впечатляващите храмове на Северно Бали – Meduwe Karang Temple, на около 10 км източно от Сихгараджа. Не пропускайте и Temple Baji, великолепен храм от розов варовик с неописуеми каменни резби. Храмът е непознат на туристите и може да се окажете от единиците, които имат късмета да попаднат тук. Храмът е издигнат в чест на богинята на ориза, Деуи Сри, която закриля посевите и оризовите поля. Това е един от най-старите храмове на Бали, датиран от 15 век. Храмовете в Бали са хиляди. Накъдето и да се обърнете, ще откриете такъв – дали голям, в който се стичат всички от околията или малък, семеен храм в двора на къщата – каквото и да правите на Бали, не се лишавайте от това да присъствате на ежедневните ритуали на местните хиндуисти. Те няма да имат нищо против. Дори ще се зарадват на присъствието ви.
  • Булеленг е известен като район на производство на тъкани от коприна и памук. Можете да си купите невероятни покривки и платове директно от майсторите. Други занаяти, развити в тази част на острова са сребърната бижутерия и дърворезбата.
  • Гмуркане, шнорхелинг, риболов, наблюдаване на делфини или плуване с тях – това са едни от задължителните активности в северната провинция на Бали. Тук времето тече бавно и всеки ден ще ви се стори толкова наситен и дълъг, че ще съберете спомени като от многоседмично пътуване. Булеленг е място, което можете да изберете за почивка с деца – забавленията са неизброими и никой няма да скучае и секунда. А шнорхелинга ще ги запознае с рибите-папагали, морските костенурки, риби-клоуни и безброй още фантастични същества.
  • Единственото скъпо в пътуването до Бали е самолетният билет. Ако резервирате няколко месеца напред или оцелите промоция – ще можете да пътувате за около 650 евро, а може и за по-малко ако използвате нискотарифни полети в Азия. За нормално прехранване на Бали не ви трябват повече от 100-тина щатски долара. Пазарите са навсякъде, плодовете – сочи и хранителни, оризът – вкусен. Ако не сте претенциозни, можете да спите и за по 10-15 щатски долара на вечер, но имайте пред вид, че и пет-звездните хотели имат повече от примамливи цени – за седем дни нощувки със закуски – около 300 щатски долара. Офертите са безброй, а извън високия сезон можете да „ударите джакпота“ с добра цена.

Гледайте новите епизоди на „Без багаж“  само във VBOX7.

Предстоят срещи с магьосници, шамани, хинду ритуали за кремация, посещение при тайнствените Трунян, които поставят мъртвите си под парфюмни дървета и още много невероятни истории от широкия, невероятен свят! Без багаж! Нямаме търпение да ви разкажем!

Шри Ланка – пътуване до Рая

27.12.2013

Шри Ланка – пътуване до Рая

Има места, които просто те викат. Едно от моите такива е Шри Ланка, „блестящият остров“, в превод от санскрит. И напълно заслужено я наричат така. По което и време на годината да ти се прииска топло слънце, сияйни плажове, спускащи се плавно в океана, познати и непознати сочни плодове и свободата да избираш как да се забавляваш 24/7 – островът ще те очаква на минути полет от Екватора. Ще те посрещне с отворени обятия и ще ти поднесе всичко, за което душата ти копнее – щедро и отдадено.

Не ми се случва често да искам да се върна някъде толкова много, както в Шри Ланка. Първият път преди повече от двадесет години отидох там за първи път – на почивка. Не подозирах, че ще попадна в Рая. Сетивата ми бяха жадни за аромати, цвят и вкус. Точно така си представях Рая – сочно зелен, обсипан с цветни гирлянди от невиждани за мен тропически растения, пръскащи бисерни водопади, лека мараня над безкрайни чаени плантации, реещи се волно птици в най-вълшебни цветове и песни, които те отнасят далеч в мечтите. Влюбих се… от пръв поглед. След години отново кацнах на обичния ми остров, този път по работа – за снимките на приключенски филм в девствените джунгли на Цейлон. Пътувахме из острова, оглеждахме, обсъждахме, разпитвахме местните – видях свят, който ме плени! Дивите слонове не бяха вече само атракция за туристите, хищниците бяха реални и много опасни, на всяка крачка ни спираха патрули, въоръжени с калашници, за да проверяват документите ни. На много места не ни пускаха да преминем… Защото беше война. За първи път в живота си се сблъсквах с реална военна обстановка. Беше непонятно за мен. Бях толкова погълната от паралелната си филмовата реалност, че дори не успявах да преценя колко опасна е ситуацията. Тази война между тамилските тигри и народа на Шри Ланка продължи повече от 30 години. Мините в джунглата взривяваха хора и животни, самоубийствените атентати и бомбите бяха ежедневие. Тамилските тигри са терористична групировка и нямат нищо общо с миролюбивитеи кротки тамили – етнос, съсредоточен в североизточната част на Шри Ланка. По време на войната малки деца-тамили са принудително отделяни от семействата им и са обучавани да убиват синхалите. Внушавано им е, че синхалите са дяволи и трябва да бъдат заличени от лицето на земята. Тези деца никога не са имали възможност да се срещат със синхалите и да ги опознаят. Знаели само, че трябва да ги убиват.

И въпреки войната, това късче земя ме привличаше неудържимо.

Минаха години и ето ме отново тук. Мирът може да се помирише. Хората са спокойни, а усмивките им греят на лицата им. Вече четири години в Шри Ланка навсякъде е спокойно. Всички територии, някога отцепени от терористите, днес са достъпни за любопитните съвременни откриватели – туристите. Фантастични плажове, лагуни и малки рибарски селища се редят по пътя ти и са готови да те посрещнат. Тук не съм била. Има още много какво да ме изненадва. Има какво да спира дъха ми. Този път ще го споделя с любими хора и ще снимам всичко, което развълнува сърцето ми.

Още в първите минути, в които се запознавам с гида ни, разбирам, че срещу мен стои стопроцентов професионалист. Срилал говори перфектно руски и английски, освен бащиния си език – синхалски. Още в колата, на път за хотела, правим планове и избираме истински вълнуващи  места, които да заснемем.

Ще опитаме от всичко, колкото и изморително да бъде.

Културният триъгълник

На следващата сутрин започваме с Културния триъгълник на Шри Ланка, територия с огромно историческо наследство. Първи са пещерите на скалните храмове на Дамбула. В района са открити повече от осемдесет пещери, но храмовият комплекс е само в пет от тях. От всички страни сме заобиколени от диви маймини, които скачат над главите ни, стрелкат се между краката ни, пощят се и безцеремонно крадат цветята, които сме купили на входа, за да поднесем в храма.

Вътре в пещерите ни очакват 153 статуи на Буда, три статуи на царе на Шри Ланка и четири статуи на богове и богини, от които 2 са на хиндуистките божества Вишну и Ганеш. А Срилал говори ли, говори. Ако не бързаме, можем да останем тук цял ден, няма как да ни омръзне. Пред нас се разкрива света на будизма и морето му от притчи и сказания. По стълбите се разминаваме с група деца – послушници, с трептящи оранжеви наметки и скромни усмивки. Срилал бързо ни прошепва, че семействата, чиито деца нямат добър хороскоп, се изпращат за послушници в манастирите. Там учат, там живеят, там работят докато не станат на 18 години, за да положат изпит, след който стават монаси.

Внимание! Слонове!

Пътуваме по прекрасни, нови пътища. Леко се смрачава. Пътят минава булвално през джунглата, а трасетата на слоновете минават през междуградските пътища -  непрекъснато трябва да си нащрек ако шофираш, защото стадата не бързат, минават в колона, бавно и демонстративно, сякаш ни подсещат кой кой е тук. Най-неочаквано пред нас на пътя виждаме слон. Не много голям и странно, но сам. Операторът грабва камерата и скача от предната врата, за да снима. Слонът е само на два-три метра пред него. Всичко се случва като на забавен каданс – всички в колата крещим някак шептейки, за да не доразярим слона, който се обръща рязко към оператора, който дори не осъзнава какво се случва. Ние човеците, толкова свикнали да бъдем господари на света, понякога губим реална представа за ситуацията. В момента, в който изкрещяваме истерично силно: „скачай бързо в колата“, слонът вече е понечил да направи крачка, а операторът успява да се хвърли на седалката и да тресне вратата. Лека полека пулсът ни се нормализира, а Срилал разказва за особената връзка между хора и слонове на острова. Първо, щом има един възрастен слон, то със сигурност има и други на метри в храсталака. Тези животни винаги се движат на групи. Второ, слоновете тук са доста чувствителни заради нарушените им хабитати. Има места, на които не бива да се разхождаш сам, да слизаш от колата, да се придвижваш с мотор или триколка, особено вечер. Местните ги знаят и избягват да минават оттам, откъдето минават слоновете. Имаме невероятен късмет!

Сигирия

Утрото е очарователно с птичите надпявания, събуждащи острова. На път сме за една от най-впечатляващите археологически забележителности в Азия. Гидът ни е обаятелен разказвач на легенди и бързо ни увлича в приказката за вълшебно красивото кралство Сигирия. Нямаме търпение да се потопим в древната история на устоялия 15 века комплекс от царски дворец, крепост и градини, най-големият по рода си, уникален проект от 5 век от н.е. Любовта към историята се ражда само с добър разказвач до теб. Така не само камъните оживяват, но пред очите ти сякаш изплуват картини от древни битки, кралски разкош и тайнствени ритуали. И имаш чувството, че времето е обратимо! Готови сме за пътешествие в миналото!

През 5-ти век Сигирия влиза гръмко и драматично в политическата история на Шри Ланка. Това е време на царуването на крал Датусена I, който управлявал древната столица в Анарадхапура. Принц Касяпа, незаконен кралски син, и Мигара, кралския племенник и главнокомандващ на армията, правят дворцов преврат и превземат трона и затварят краля. По-късно го убиват, защото Датусена твърдял, че богатството на кралството били всички огромни водни резервоари, изкопани с непосилен човешки труд, готови да съберат всяка капка дъжд и да напоят жадната през сухите прериоди земя. Датусена управлявал мъдро и знаел, че като подсигури вода на поданиците си, в страната му няма да има глад и така народът му ще живее добре. Касяпа, бесен, че баща му не иска да му разкрие къде са богатствата му, извършва тежкия грях и убива родителя си.

Касяпа провъзгласява нова столица в Сигирия, докато по-младия му  брат Моггаллана, законният наследник на трона, бяга в Индия, с надеждата един ден да събере армия и да се върне с нея. Отцеубийството е сред петте най-тежки гряха в Будизма.

Създателят на Сигирия е може би най-интересния монарх на Шри Ланка. Смел, убиващ и брилянтен, Касяпа управлява само 18 години. Той и неговите майстори – строители дават името на мястото, нарича го „Лъвската планина“ или Симха – гири и го превръщат в това, което виждаме и днес. Краткото управление на Касяпа е златния век на Сигирия.

Почти недостъпната скала, самотно издигаща се на 180 метра на фона на безкайна равнина, покрита с джунгла е била трансформирана в гиганстки лъв, от който днес са останали само двете предни лапи. Главата и предната част били изградени от тухли, а предните лапи – скулптурирани в скалата. Дворецът на скалата е бил място за удоволствие.

Не случайно се смята, че Сигирия е едно от чудесата на Шри Ланка. По всички критерий – за мащабност, за уникалност и креативност – Сигирия е една по рода си в цяла Азия. Под закрилата на ЮНЕСКО и обявен на световно културно-историеско наследство, дворцовият комплекс е задължителна спирка в пътуването ви из острова.

Предполага се, че цялата фасада на хълма е била гигантска картинна галерия – най-голямата картина в света, може би. Смята се, че тук са били изрисувани около 500 дами. Дали това са били жените на Касяпа, можем само да предполагаме. За съжаление повечето са загубени завинаги.

Минаваме покрай огледалната стена, датиращи още от 8-ми век. Хора от всички слоеве на обществото са оставили тук различни послания за любовта, иронията и красотата.  Древните графити изразявали възхитата на посетителите от фантастичните изображения на скалата. „Техните тела трептят както Луната в студения вятър…“; „Сладко момиче, стоящо на планината, твоите зъби са като бижута, очите ти блестят като лотус, говори ми нежно от сърцето си…“; „Ние им говорим, а те не отговарят, тези дами на планината не ни удстояват дори с премигване на красивите си очи…“

В Сигирия са намерени малки теракотени фигурки, изобразяващи жените от стенописите на скалата. Фигурките са истински репродукции и се смята, че са били сувенири, които поклонниците са си купували при посещението на Сигирия. Отнасянето на сувенири от пилигримите било популярна практика още в древността, за което азиатската археология дава много доказателства.

Варани

Почти всеки ден се натъкваме на варани. Веднъж Срилал ни казва да внимаваме, друг път – не. Оказва се, че в Шри Ланка има два вида от големите гущери – земен и воден монитори.

Varanus bengalensis, земният варан, се среща основно в равнинните, сухи зона на страната, но без проблеми достига и до по-високи терени. Той е един от най-широко разпространените. Обитава голяма гама от местообитания, вариращи от сухи пустинни райони до гори, но най-често се среща в земеделски земи (особено в кокосови насаждения).

Може да достигне до 140 см дължина и големите екземпляри тежат над 10 кг. Земните варани прекарват нощите в дупки , където телесната им температура намалява. На следващата сутрин те трябва отново да повишат своията телесна температура, затова те рядко са активни рано сутрин. Те са отлични катерачи. Дори големите възрастни могат да изкачват вертикални стволове на дървета с лекота, могат да ловуват дор прилепи. Въпреки големия си размер, тези гущери се хранят с малка плячка – предимно бръмбари, ларви, скорпиони , охлюви, мравки и други малки безгръбначни, които се консумират в огромни количества. Това ги прави важни биологични контрольори за селскостопански вредители.

Водният варан, Varanus Salvator, е един от най-разпространените гущери в Шри Ланка. Може да достигне дължина от 3 метра, и е сред най-големите гущери в света. Той е екстремна хищник. Храни се с голямо разнообразие от малки животни, плячка му стават птици и техните яйца, дребни бозайници (особено плъхове) , риби, гущери , жаби , змии, млади крокодили , костенурки и техните яйца. Първичната ловна техниката, използвана от Varanus Салватор , както и от други монитори, се характеризира с „открито преследване“, а не преследване от засадиа. Докато дебне водна плячка, варанът може да остане под вода за 30 минути. Най-често обитава бреговете на реките и блатата. Но тя също така често се среща и в градски канавки. Плътта му е силно отровна. За разлика от водния, земния варан е убиван, заради месото и кожата.

И двата монитора се хранят със селскостопански вредители и са ефективни чистачи на околната среда .

Сиропиталище за бебета-гиганти

Най-известното сиропиталище за слонове в Шри Ланка е Pinnawala, отворено през  1975 г. Няма да имаме достатъчно време да стигнем до Пинауала в избрания маршрут, но разпитваме и скоро научаваме за друг транзитен дом за малки, осиротели слончета. Дилмах Консервейшън е само на час отклонение от пътя ни. Тръгваме натам. Ще направим фотосесия за следващата книга от приключенската поредица „Хариша“.

Това място се нарича транзитен дом, защото целта е да се помогне на слончетата без да им се натрапва човешкото присъствие. Така, след като пораснат те ще могат да се върнат в джунглата, там, където наистина са си у дома.

Тук малките сирачета получават храна  и медицински грижи, като в същото време тичат на свобода в джунглата. Специален сигнал вика малките палавници за хранене с мляко на всеки три часа.

В този център за помощ на диви животни работят махути – като гледачи и ветеринари, които лекуват пострадалите. Разговаряме с главния ветеринар по телефона, докато той е в джунглата, по сигнал за пострадал голям слон. Налага се да го изчакаме, за да поговорим с него. В далечината се виждат шокиращи картини. Малко слонче е поставено на екстензия. Личи си, че е парализирано.

Мъниците са на различна възраст – има съвсем малки бебета, има и тинейджъри. Малките се борят за млякото си, но трудно могат да надвият на вече поотрасналите и силни свои приятели.

Мястото е оградено с тел, по която тече слаб ток. Успявам да прескоча, за да мога да снимам отстрани. След мен веднага правят същото и други нетърпеливи фотографи. Един от тях се увлича и се залепва за ограждението. Отскача бързо назад. Не е пострадал много. Явно токът е само за подсещане – и за хора, и за слонове. Има една тънка линия, една незабележима на пръв поглед граница, която не бива да се пристъпва. Всеки трябва да има своето място и да се чувства сигурен и свободен там.

Историите за малките слонове-сираци са разтърсващи.

В центъра има и пострадал леопард, който е имал нужда от хирургична намеса. Вече е по-добре и скоро ще го пуснат в местността, където е бил открит.

В Шри Ланка хората имат желанието да помагат на дивите си съостровитяни. За всеки отделен случай  – било то за слон, леопард или костенурка  – те се обаждат на специалните телефони и викат екипите на центрове като този. Ветеринарите реагират на място според ситуацията. Видяхме, че носят пушки. Девствените гори не са място за разходки. Там има други правила и думата имат хищниците, слоновете и други, малки отровни обитатели.

Сладкият малък Намал е пострадал доста лошо. Неотдавна попаднал на капан и оплел крака си в телта. Това за малко не му коствало живота. Но добър фермер го открил и повикал помощ. Слончето оцелява, но изгубва крачето си. Намал означава лилия, също е име на мястото, където е намерен.

Трогателно е как работещите тук познават всяко мъниче и помнят имената им. Знаят историите на слончетата и се борят за живота им  като за живота на собствено дете.

Единият  от сираците се е присламчил към стадо биволи. Изгубил семейството си, на малкия не е оставало нищо, освен да си потърси семейство в инстинкта си за оцеляване. И така, заедно с биволите приближават до село. Хората забелязват необичайния член на биволската група и сигнализират в центъра. Ветеринар и махути се качват на пикапа и се отправят към мястото, за да доведат слончето в центъра и да се погрижат за него.

Малките слончета осиротяват, когато се изгубят от майка си, когато майка им стане жертва на капан, мина или бракониер или когато тя се разболее и не може да се справи с болестта.

Завързаният едногодишен мъник, чиято майка лежи в джунглата и вече втори ден ветеринарят се бори за живота и, не се примирява с въжетата и е безумно стресиран.  До вчера малкият слон никога не е виждало хора, не се е отделял от майка си и семейството си и е силно подтиснат, взима камъни от земята и ги слага на главата и гърба си, хвърля се заплашително към нас, оплита се във въжетата и пада, удря се и надава ужасни стонове…..  Ветеринарят прави всичко възможно слончето да се чувства добре, ако майка му се оправи – ще ги събере отново и те ще тичат свободни из джунглата. Дано имат късмет…

Има хора, които всеки месец превеждат суми, за да подпомогнат сиропиталището. Десетки слончета биват спасени тук и върнати в дивата си среда след като навършат 5 години. Ако станете спонсор на слонче, в много такива спасителни центрове вече можете да наблюдавате своя любимец – как расте, как играе, как се превръща в голям и силен слон.

Надяваме се и ние да помогнем като разкажем на колкото се може повече хора за този оазис на спасението в джунглата на Шри Ланка.

Като станат на 4-5 годишна възраст, слончетата са стимулирани да започнат да се хранят сами. Хоботите им заякват, мускулите също и те малко по малко се приготвят за живота си в джунглата. Веднъж пуснати на свобода, слончетата са проследявани благодарение на радио трансмитер, с който на монитор се наблюдават техните движения и местнахождение, както и се наблюдават навиците им.

Elephas Maximus Maximus е най-големият от четирите подвида слонове, срещащи се в Азия. Освен това се среща само в Шри Ланка, което го прави ендемичен за острова. Учените смятата, че останалите три подвида произлизат от Елефас Максимус максимус, което означава, че Шри Ланка спокойно може да носи титлата „Майка на всички азиатски слонове“. Последната статистика сочи че тези животни са силно застрашени, с останалисам 4000 представители, което ги включв в червената книга от 2007 г.

Поя

Изморени сме, но се опитваме да не спим по пътя, защото на всякак крачка изскача нещо много интересно!

Минаваме покрай доста оживен участък. Отстрани на пътя се белеят ступи, а деца- послушници са разпилени като оранжеви перли наоколо. Гледката е не само красива, но и магнетично привличаща.

Днес е пълнолуние и голям празник за будистите, наречен Поя.

Като цяло магазините и предприятията са затворени в дните на Поя, както и продажбата на алкохол и месо е забранена.

Пълнолунието през различните месеци има различни имена и посвещения.

Спираме край странен малък храм. Муруган, Сканда или още божеството Катарагама е бог на войната и по-малък брат на Ганеш. Неговите поклоници обикновено оставят гирлянди, за да го почитат. С името Сканда той е приеман за закрилящ бог от будистите. Веднага забелязваме малкия отвор, през който преминаващи пускат монети или банкноти и сключват ръце в молитва. Тук всички вярват, че Сканда ги закриля на пътя, пази ги от злополуки. Дори, когато само преминават покрай този храм, през прозорците на автомобилите се вижда как хората сключват ръце и шепнат молитва към Сканда. Правим същото и се молим за безопасно пътуване.

Улични артисти

Покрай нас минава пътуващ дресьор на животни. Малка, облечена в костюм маймунка ни изнася шеметно представление. Животинчето е дресирано цели три години докато научи смайващите номера. Дресьорът ни иска рупии за шоуто. Даваме му, но не е доволен. Иска още, и още… Затова стигаме до извода, че първо ще се пазарим и после ще гледаме подобни улични шоута.

Природа

Представете си 1600 km плажна ивица, обрамчена от палмови ресни и галещо слънце, готово да ви придружава докато се наслаждавате на уиндсърфинг, каяк, ветроходство, водни ски, гмуркане или просто мързелуване до получаване на перфектния тен.

Мусонните ветрове са два. Дъждът, с който даряват жадната земя се изсипва в два периода от годната, по различно време от двете страни на острова. Това означава, че когато и да отидете в Шри Ланка, ще намерите слънце, плаж и прекрасно време за обиколки из древни руини, богати на див живот резервати, чаени плантации и колониална архитектура.

Ветровете в Североизточната част правят южния и западния бряг слънчеви, а морето е в затишие от ноември до март. Когато задухат Югозападните ветрове можете спокойно да се отправите на Източното крайбрежие за следващите шест месеца. А ако обичате реалните неща точно като нас – тогава мусонния период ще ви разкрие един друг свят, нрави и начин на живот. Защото дъждовния период е половината от същността на тропика. И ние искаме да се насладим на всичко – такова, каквото е.

Плодове

Гладни сме и спираме край сергия с плодове. За стотинки се сдобиваме със сочно, сладко манго. Ботаническото име на мангото е  Mangifera indica. В Шри Ланка, синхалите го наричат Амба, а тамилите Мампалам. Дърветата, достигащи височина 35-40 m, раждат плодове с различни форми, големина и цвят, който варира между червено, жьлто и зелено. Най-малките плодове не се по-големи от слива, а най-големите са дълги над 25 сантиметра и тежат около 2-3 килограма. Независимо от големината им плодовете на мангото имат сочна жълта или оранжева сърцевина с плоска семка в средата.

Мангото е най-вкусно и полезно в прясно състояние. Трябва да се избират полумеки плодове с гладка повърхност. От мангото може да се прави и пюре, подходящо е за десерти, сорбета, сосове и конфитюри, а също е добра добавка за месо, риба или къри. Наличието на черни петна е знак, че мангото е презряло, а зелените – че е все още зелено. Може да доузрее на стайна температура. Добре узрелите плодове могат да се съхраняват в хладилник до няколко дни. Полезно е при кокоша слепота, действа слабително, диуретично и укрепващо. Неузрелите плодове помагат срещу топлинни удари, жлъчни и заболявания на кръвта, и стомшно-чревни нарушния.

Откриваме още нови неща като плодовете на Annona Reticulata. Плодовете имат малки шипчета и са много полезни. Скоро са открити съставки в тях, които унищожават туморните клетки. На вкус плодът е близък до този на яйчен крем. В Шри Ланка го пият прясно изцеден при чернодробни заболявания, артрит и алергии.

В голяма кошница са подредени кръгли, сивкави топки. Решаваме, че са яйца от непозната птица. Срилал се разсмива искрено. Това е Limonia acidissima, позната като дървената ябълка , слонска ябълка и маймунски плод. Черупката на плода е толкова здрава, че се използва за купички и пепелници. Вътрешността се яде смесена с палмова захар, но също може да се използва за направата на десерти, лютеница и др.

Огромни, оранжеви кокосови орехи висят на тежки гроздове навсякъде по пътя. Кралският кокосов орех се отглежда в Шри Ланка, където е известен като Thambili и има няколко разновидности. Той е по-сладкък, отколкото обикновените кокосови орехи. Местните го смятат за „жива аптека“, защото пречиства организма и лекува много заболявания. Консумират го ежедневно и изобилно. Кокосовият цар е добре известен източник на въглехидрати, витамин Е, желязо, калций и фосфор. Той също така има високо диетични разтворими фибри и значителни количества протеин и мазнини.

Kралската кокосова вода е била използвана от незапомнени времена като аюрведа лечение. Смята се, че може да отнема топлина от тялото и способност да балансира електролитите в организма. Водата в ореха е естествено стерилна.

Хлебното дърво или понякога просто Жак или Jak е вид дърво, което се среща само в тропическите райони. Хлебното дърво е източник на диетични фибри. Вкусът е сравним с този на комбинация от ябълка, ананас, манго и банан.

Кухня

Кухнята на Шри Ланка е една от най-сложните кухни на Южна Азия. Близостта до Южна Индия си е казала думата, но смесицата от влияния, включително на колониалните мигранти и чуждестранните търговци е направила Шри Ланка поразително примамлива с пъстри кулинарни характеристики.

Подправите са едно от най-големите богатства на острова. Варен или задушен ориз се сервира с къри задължително на обяд и вечеря. Основните къри са с риба, пилешко, свинско или овнешко, но има и доста зеленчукови, дори плодови къри. Разядките са също доста любопитни. Имат туршии, лютеници и sambols. Най-популярният е кокосов sambol – паста от кокос, люти чушки, сушена риба и лимонов сок. Яде се с ориз като предястие за възбуждане на апетита.

Нещо, което ни забавлява истински са мобилни камиончета, превърнати в подвижни закусвални. Пътуват си из населените места, съпътствани от весела музика, точно като триколките за сладолед. По звука разбираш, че преминава доставчик на закуски и сладкиши – рула, банички, подобни на нашите мекици и много други изкушаващи лакомства като питки, пълнени с козе месо, картофи и подправки. Вкусно и много ефтино. За стотинки можеш истински да преядеш.

Невероятно е изобилието от плодови сокове. Задължително се консумират свежо изцедени. Местните не пропускат възможност да изпият сок от маракуя, манго, папая, тамаринд, пешън фрут, сокът от авокадо е божествен. Пускат го в шейкъра, добавят съвсем малко вода и палмова захар.

Много популярна е студената напитка „фалуда“ – от сироп, сладолед, желирани парчета и семена от босилек.

Пътуването ми из чудната земя на Шри Ланка със сигурност продължава. Колкото повече виждам, толкова повече искам от този Рай. Само от няколко дни съм на острова, а кръвта ми вече наистина кипи – запалена съм за ново археологическо познание, готова съм да посветя време и усилия за нови каузи в името на божестванета ни природа, все по-силно вярвам, че има място за мира и разбирателството.  Шри Ланка е велик учител за всеки, отворил сърцето си за знанието и любовта.

Какво Ви очаква в новите епизоди на Без Багаж …

22.07.2011

Очаква ни да посетим коренното племе на индианците Ягуа в дебрите на Амазонка. Да видим кои животни обитават региона, какви интересни маски и украшения умеят да изработват ягуа, какви са обичаите им и с какво се прехранват.
Ще се разходим из гъстълаците на дъждовната гора, докато децата на племето тичат засмяни около нас.
Залезите над Амазонка са пленителни. Истинско удоволствие е да пътуваш с лодка, когато слънцето и водата са обгърнати в розово. А във водите плуват розови делфини. Необичайните бозайници се срещат само на този континент.
В района на Икитос единственият начин за придвижване между населените места е по вода. Има бавни и бързи корабчета според целта на пътуването ви. Ние предпочитаме високоскоростните, защото имаме много места за обикаляне.
Настанени сме в лоджи на самия бряг на реката. Взимаме лодка, която ще ни откара до тях. Въоръжили сме с репеленти и мазила до ушите. Предупредиха ни, че комарите са безпощадни щом надушат свежа кръв.
Идеалният начин да опознаете джунглата отблизо е да посетите някои от многото комплекси с лоджи около реката. В местността ще се натъкнете на розовите делфини. За по-езотерично настроените пътуващи има и специално организирани турове на шаманизма.

…Следващата дестинация – селото на индианците от племето Ягуа.
От всички племена, които населяват перуанската част на Амазония, Ягуа са може би най-характерното за този регион племе. Всъщност хората от Ягуа са причина Амазонка да се казва именно така. Според легендата, когато испанците за пръв път навлезли в Амазонка и видяли мъжете Ягуа с техните полички и продълговати пръти за лов ги взели за жени. Така реката била кръстена според гръцкия мит за жените-воини.
Много сме любопитни да се срещнем с тези хора от племето Ягуа и да разберем дали наистина продължават да живеят толкова примитивно, както и преди да дойдат конкистадорите.
Веднага забелязваме, че всичко е направено в подръчни материали. Стълбището нагоре към селцето е изградено от нарязани дървени трупчета.
Децата, които тичат из високата трева, веднаги ни забелязват и посочват на по-възрастните, че имат гости.
Домовете на племето представляват малки дървени постройки – приличат повече на навеси, отколкото на къщи, защото нямат стени. Абсолютно всичко е от дърво.
Както предполагахме, племето се изхранва основно с печена риба и плодове.
Сред младите девойки Ягуа има много красиви. Те са фини и източени. За разлика от мъжете, индианките изработват полите си от червен памучен плат, купен от пазара в града. Обикновено раждат първото си дете на 13-14 години.
Всички членове на племето ни посрещат, чувстваме се като важни гости. Децата най-напред искат да видят що за посетители си имат. Освен на техния диалект, ягуа говорят и испански. Децата от малко се учат на двата езика. Интересното е, че самите те не се наричат „ягуа”. На техния роден език се назовават Nihamwо, което буквално означава „народът”.
По време на празници индианците от племето изпълняват традиционната си музика на флейта (sutendiu) и барабани (chinu). Танците – атунас – са неделима част от всяко празненство. Фестивалите им обикновено продължават по 4 дни.
Направиха ни честта да демонстрират ритуала специално за нас. Всички от племето – от най-малките до най-старите, започнаха да обикалят в кръг, хванати за ръце в ритъма на музиката. Танцът е много прост, достатъчно е да почувстваш вибрациите на инструментите.
„Ягуа” всъщност означава „червено” на техния език. Те използват червена боя, за да рисуват по тялото и лицата си. Боята се получава от плодовете на дървото Бикса орелана. Снея понякога оцветяват и фибрите на поличките си.
Ягуа са известни още с техните cerbatanasor pucunas – продълговати оръжия за лов. Всъщност и до днес си служат с тях, защото вършат чудесна работа. Автентичнотоcerbatanasor pucunas, не това изработено за туристи, е истинско произведение на изкуството и изисква голям майсторлък.
Ягуа наистина са много сръчни в ръцете. Мъжете изработват красиви маски издълбани от дърво, декоративни пукунас, лъкове и стрели. Жените пък правят гердани, гривни и други накити от естествени метериали като семена, растителни фибри или части от животни, които не стават за ядене, като костите на рибите.
През цялото време децата от племето ни следват в обиколката ни из селото. Любопитни са да видят хора, дошли от външния свят.
На връщане от селото на Ягуа извадихме голям късмет. Успяхме да видим гмуркащите се розови делфини на Амазонка. Те са подхранили голяма част от местния народен фолклор с всякакви приказни легенди.
Според една от тях през нощта речният делфин се превръща в красив млад мъж. Той съблазнява девойките, опложда ги и се връща в реката на сутринта, отново като делфин. Тази легенда се родила отчасти заради приликата между гениталиите на делфина и тези на човека. В района на Амазока се смята, че убиецът на делфин го чака голямо нещастие. Друга легенда гласи, че ако погледнеш речен делфин право в очите, до края на живота ти ще сънуваш кошмари.
Нощта пада бързо над водите на Амазонка. Зад безкрайната ивица от дървета и гъста зелена джунгла се крият къщите на индианските племена. Там някъде е и селото на племето ягуа. Индианците възприемат гората и животните като божествени и населявани от духове. Много от перуанските племена са приемали халюциногенни вещества като Аяуаска, (“вино на смъртта” на езикът кечуа). Така те виждали и си общували с могъщия спиритуален свят. Гората е техен източник, тяхна майка, и може би най-съкровеното нещо в живота на племената. Дори и днес се смята, че никой не познава по-добре джунглата от запазените индиански племена.

Нямаме търпение да ви разкажем!

07.07.2011
Скъпи зрители, приятели, партньори и колеги,

Благодаря на всички, които ни подкрепяте, обичате и насърчавате да продължаваме да ви разказваме за вълнуващи места по света. „Без багаж“ се случи толкова прекрасен заради любовта на всички, които го правят и гледат!
Започваме излъчването на новия сезон на БЕЗ БАГАЖ по БНТ на 17.07.2011 година – петия рожден ден на БЕЗ БАГАЖ.
Пак  ще можете да се забавлявате и да научавате много за света с новите епизоди на „Без багаж“.
В отговор на безбройните запитвания на наши зрители: Скоро  ще можете да гледате всички стари епизоди на „Без багаж“  на нашият  интернет сайт. Също ще можете да четете нашите пътеписи,  да разглеждате десетки хиляди снимки от нашите срещи с племена и животни…
Започва и новото издание на играта, която до днес е изпратила повече от 300 души къде ли не по света. Всички зрители, които са печелили награди в нашата sms-игра могат да изпратят снимки от пътешествията си, а ние ще ги публикуваме на сайта.
Обичам ви!
Нямам търпение да ви разкажа!:-)
——
Dear viewers, friends, partners and colleague,
I would like to say „Thank you!“ to all of you that love, support and encourage us to continue to tell and show you the wonders of the world.
With the new season we have prepared wonderful surprises for you!
To answer to the questions of our viewer I would like to announce that in a couple of days the episodes from the previous seasons would be watchable on our web site! You can also read our travel notes, watch thousands of pictures of tribes, animals and places that we have taken during our trips…
The new SMS-game that had sent more than 300 viewers abroad till now is on the way!
Luvya!