За Лещен разказва Алек Алексиев

Не мога да повярвам, че аз толкова се влюбих в няколко селца не близо до София. Тези три села се казват Лещен, Горно Дряново и известната Ковачевица! По целият път бяхме опиянени от красивата и чиста природа, от невероятните планини и готините хора по пътя. Първата спирка беше в Лещен, в това село има точно 2-ма жители, които ги търсехме доста време, но така и не открихме, нищо че през деня там има доста хора, така че успяхме да си побъбрим доста. С пристигането бяхме много гладни и седнахме в местната кръчма на дворчето с невероятна гледка. Ядохме невероятно вкусни меса, салати и пихме най-вкусният айран на света, от овче мляко…беше истински, както и свинското и зеленчуците,  и десертите от овче мляко с боровинки и палачинки със сладко… и също така е невероятно евтино. Разходихме се из селото, Поли поязди конче теглено от мен, искаше ни се да караме и един трактор, но уличките бяха мноого тесни. Стигнахме до една къща направена изцяло от глина и сламен покрив с прелестна гледка…впечатляващо! А пък после разбрах, че в къщата е мега лукс, с плазма, климатик и пр. Но едно семейство с 2 деца абсолютно може да отиде там. Цената е 120 лева на вечер. Но може да се спи и за 15 лева на вечер стига да искаш. А може и със спален чувал. Разбрахме, че има едно село, в което хората ги било страх да спират, даже плътно затваряли прозорцитем на колите. Е, да, ама ние точно там и спряхме. Селото се казва Горно Дряново! От това село аз лично останах с невероятни впечатления от мястото, от красотата и най-вече от гостоприемните и прекрасни хора!!!!  С влизането атмосферата беше нечовешки приятна. Улиците са пълни с дечица, които щъкат нагоре- надолу. Отидохме да нахраним козичките, но аз бях много развълнуван, защото много ми се искаше да издоя крава…беше си ми мечта, която наистина се сбъдна урааа. Кравите се върнаха от паша към 8 часа и отидохме в една плевня с Полина… и хванах кравата за вимето и … няма никакво мляко, после Бай Мехсан( или нещо подобно) ми показа отново и на 2-я си опит вече се получи много добре, при Полина, като че ли беше по сложно, но пък беше много забавно. И така напълнихме 5-литрова кофа! После пробвахме от млякото, и това отново беше невероятно изживяване..да пиеш топло мляко от току – що издоена крава…има различен вкус. Пък и е много полезно, срещу всякакви болести. След това се разходихме още малко из селото, направихме няколко мохабета..и потеглихме към Ковачевица! Спахме в къщата на Ирина Жерева..невероятна жена, страхотна къща, магическа гледка!!!!  Къщата е на 3 етажа, с хамак на 3-я, което за мене беше ..оо да.. но за жалост нямах много време да се полюлея….Легнахме си уморени от тежкия ден, станахме рано, но свежи и готови за нови преживявания. Със ставането Полина и Ирина Жерева запретнаха ръкави и ни сготвиха великата Ковачевишка зелева баница..това беше нещо толкова вкусно..аз не мислех че ще ми хареса толкова много!!!!!!! И отново с домашно айранче..просто чудно.  Разходихме се чудно из Ковачевица, видяхме дом за кокошки, петли и патици с размери около 20 на 30..доста голям и доста гъзарски, със покрив от камъни…живеят по- добре от нас.. Хубавото на всички тези села е, че са си запазили автентичната архитектура и красота. Продължават да строят  в абсолютно същия стил! На обяд с Полина направихме огън в градината, изпекохме  си сланина с препечен хляб, г-жа Жерева направи нечовешкия домашен боб в гърне и това ни зареди със сила да се върнем към София. По пътя между Ковачевица и Горно Дряново видяхме табелата ВОДОПАД и ….айдеее, към Водопада, не е далече – катери се 10-15 мин. На 300 метра от пътя до един мост. Ние с Полина вече си бяхме заредени с бански..но водата беше много студена, а камъните, върху които падаше водата бяха много хлъзгави и беше рисковано..но си падам малко луд и тръгнах от дясната страна на водопада, но видях че няма да успея, защото е хлъзгаво, а падна ли…. Видях друго място от средата и стигнах до центъра, в който пада водата…виках крещях..кефих се много, беше студено, но вълнуващо. Слизайки от там аз се хлъзнах надолу по гръб, обърнах се в движение няколко пъти и си казах “ е с’а ми се …..” В крайна сметка се спрях с доста зор… Продължихме към Огняново, но след тези невероятни места Огняново ми се струваше градско, просто не беше момент за него, бях на друга, чиста и красива вълна, спомени и впечатления…Но  с Полина си се изкъпахме в един от минералните басейни, и точно щом влязохме започна буря..това не ни попречи и си поплувахме и забавлявахме още….

Това пътешествие беше невероятно и няма да го забравя…незабравимо според мене..С Полина, мисля имахме едно много красиво и пълно с емоции пътешествие.

Алек Алексиев

студент в САЩ

Един коментар по “За Лещен разказва Алек Алексиев”

  1. Bate казва:

    Aleks, napravi mi vpechatlenie razkaza za doeneto. Pishesh che doeneto na kravata e bilo tvoia mechta koiato si sbydnal i bilo ne tolkoz lesno. Sled tova kavash che s Poli bilo po-lesno….. i po-priatno…. Ne razbiram … koi, kakvo, kak doil i pravil…. i bilo po-priatno….
    ;-)

Вашият коментар