За Кипър разказва Силвия Николова

Кипър – Островът на Афродита
Всичко на слънчевия остров (дъжд вали рядко и само през зимата – ноември и декември) е свързано с древната митология и паметници на културата, които се датират от преди Новата ера. Така че още с пристигането екскурзоводите искат да ви впечатлят с гробницата на царете, замъка на Ричард лъвското сърце, пищния планински манастир Кикос, античния град Курион, разкопките в древното селище Хирокития… Пафос. Всеки чужденец дошъл на острова няма да мине и без да види скалите, където от морската пяна е излязла Афродита, както и баните й, извор, където се е къпала богинята след среща с любимия си Адонис. Има поверие, че ако се изкъпеш там ще придобиеш от красотата й, но след надписа: “Къпането забранено” най-многото, което можеш да направиш е да топнеш ръка или крак. Кипърци имат древна история, която са превърнали в туристическа атракция и в това няма нищо лошо. Но ако сте дошли за седмицата помислете добре, дали да тръгнете по стъпките на историята или да се позабавлявате и помързелувате на чудесните плажове.
А плажовете наистина си заслужават, водите са с изумруден цвят, а на дъното се вижда и най-малкото камъче. Най известен е курортът Агиа Напа, където казват, че през лятото купонът тече 24 часа в денонощието. Хотелите са много, но с огромни градини около тях, а обслужването е на висота. При това почти навсякъде могат да те заговорят на български, тъй като много наши сънародници работят по 8 месеца на годината на острова. Но освен шумните курорти има и по-отдалечени, които са запазили дивата си природа и чар. Такива са самотните пясъчни брегове на залива Лаки в близост до малкото градче Полис. А ако искате да вкусите от истинския Кипър е задължително да се отбиете в някое от селцата в планината Тродос. Каменните улички, отрупаните с цветя и зеленина къщички и старци, които сякаш са застинали във времето, носят неподправено очарование. Между другото в местните кръчмички могат да се видят само мъже, които пия с наслада кафето си, а половинките им седнали до някоя от дървените порти на двора плетат дантели на една кука.
Колкото до самите кипърци в големите градове Никозия, Ларнака и Лимасол можеш да ги видиш само в автомобилите им. Казват, че дори до съседите си ходят с кола. В новите квартали няма магазини и ресторанти, за да не нарушават покоя на живеещите, а пазаруват от големите супермаркети за цяла седмица. Жените работят обикновено до обяд, за да се грижат за децата. Между впрочем в Кипър, за да се омъжи момичето, семейството му трябва да му построи дом, а съпругът е нещо като заврян зет.
Вечерите прекарват обикновено в дома си, с изключение на петък и събота вечер, когато ресторантите и кафенетата в големите градове са пълни. Все още има малки кръчмички, в които се събират местните, за да похапнат и потанцуват на жива музика бузуки. В една автентична таверна групата ни попадна на рожден ден. На масата се бяха събрали около 30 човека – възрастните жени облечени в черно, мъжете с бели ризи. Патриархът на рода, около 65 годишен мъж, с такова удоволствие и достолепност танцува под звуците на бузукито и протяжния глас на певците, че и героят от Зорба гъркът би му завидял. Иначе всички хапват добре, но пият малко, най-вече по някоя чашка ракия, която се казва “дивания”. А известното 100 годишно вино “Командария” (доста сладично за нашите вкусове) се купува повече от туристите, отколкото от местните.
Силвия Николова (журналист във в-к 24 часа)

Един коментар по “За Кипър разказва Силвия Николова”

  1. Дочо Шиепковенски казва:

    Здравей Силвия,
    бих искал да се чуя с Вас и евентуално да обсъдим нещо за рубриката.
    инж. Д Шипковенски
    Гл.секретар на Организация на обединените българи (ООБ)
    и Международната Академия по Българознание, Иновации и Култура (МАБИК)

Вашият коментар