За Бали разказва Евелина Павлова

Има ли нещо общо между Нашия свят и островите на Индонезия?

Да – бялата непрекъсната линия, която разрешава изпреварването. Всичко друго е различно до степен на противоположно!

Ние се женим в бяло – те в най – златно-червените дрехи, които съм виждала.

Принасят дарове на демоните си – ние гоним зли духове.

Ние се страхуваме от смъртта – те вярват в прераждането.

Към първата каста принадлежат духовните водачи.

В България  всички мечтаят за семеен хотел. Остров Бали, с плажна ивица по-голяма от територията на страната ни е известен със занаятчийте си.

За да стигнем до там преживяхме 30 часа в самолета и надживяхме страха от летене.

София – Атина – Доха – Куала Лумпур – Денпасар (Бали)

Местните вярват, че ако разделим всеки косъм от косата си на 1000 равни части и след това направим въже, по което да вървим – то ще ни отведе в Рая.

Това е пътят, който извървяхме и той не се измерва в километри и часове.

Пърото чувство, което те настига  е желанието да свалиш  слънчевите очила, защото цветовете зслужават 100 % достоверност. След това искаш  да свалиш сандалите, защото тревата заслужава доверие!.

Изпивам кафето на тераста и за първи път виждам кокосови орехи на дървото, а не на сергия.

На остров Бали 80 % от населението изповядва Хиндуизъм. Това е очевидно още преди да сте припарили, в който и да е храм. Техните божества са пред всеки дом и на всеки ъгъл. Е, не всички, защото според тяхната религия всичко , което е част от живота им заслужава свой собствен Бог. Когато на шега ги попитах имат ли Бог на моторите, с които се дижат навасякъде, нашият гид Сумади не на шега отговори –

„Да! Разбира се!”

„Разбира се” е опашката на всеки неочакван отговор,  който получаваме.

Календарът им посочва точните дни за посещение при ковача или за засаждане на дърво,… дори за погребение. Това е причината те да живеят с мъртвите понякога повече от седмица. „Разбира се” това не ги плаши, защото  живеят в мир с мисълта  дори за смъртта.  Да опознаеш  бита им  е дори по-интересно от това да видиш храмовете.

Типичната балийска булка готви една и съща храна за всички под покрива на къщата – ориз.  Единствено прасето получава различна храна. Няма го ритуалнито приготвяне на вечеря , сервиране и… Всички около масата!. „Защото храната не е повод да общуват”- казва Сумади  и отново…”Разбира се!” А на  нас ни е трудно да разберем толкова много неща!

Как така не ги е страх от Вулканите, когато те буквално им дишат във врата?

Вулканите на остров Бали са пейзаж, но не и тема за местните.

Видяхме един от действащите вулкани и може би за постигане на максимален ефект Сумади ни напомни, че Този Вулкан изригва циклично на всеки 50 години и от миналата година го чакат. Видяхме следите от лавата по склона. Единственото черно петно на многото направени снимки.  Всичко на острова надскача очкванията и на най-подготвения ”кандидат – турист”.  Гущерите са дълги 4 педи, гръмотевиците падат толкова шумно почти в крака ти,  дъжда предизвиква водопади. И защото сезона беше дъждовен единствения водопад, който видяхме ставаше все по-силен след всяка минута следобеден Балийски дъжд. Всяка крачка в посока Водопада прибавя по един мокър кичур в косата. И не ми се говори пред камерата, защото думите не тежат колкото водата, която гърми зад гърба ми .

Вече знам нещо много важно за водопадите – Те така измиват всяка суета,  че не ти се иска  нищо повече от парео и чехли. А жените знаят че това е чудо!

Нищо от казаното до тук не може да се прочете в брошурите, които си взех за из път, заедно с мокрите антибактериални кърпички.

Продължавм с още срещи от 3, 4 и 5 вид. Бали е мястото, където можеш да се помириш с фобиите си – змии, паяци, прилепи… Това е и мястото, където можеш да се сприятелиш с делфините. Ако има нещо, което би ме върнало тутакси на остров Бали, това е шансът да плуваш  с делфини, да те носят на гърба си, да играят с теб… да ти говорят. След най-кратките 30 мин. преживяни там, наистина  вярваш, че разбираш езика им. Трябва ли да казвам, че страхът е последното чувство, което подхожда на тази история! Ако сте израстнали като мен с прекрасно илюстрираните Индийски приказки, може и да се облечете като балийска булка, което е равно на принцеса. Една червена точка на челото, златна корона на главата и пъстри (в превъзходна степен) дрехи могат да накарат да си спомниш за минал живот или да се размечтеаш за бъдещ… на Бали.

Има хора, които изжвивяват точно такава мечта. Много скандинавци попаднали в топлия капан на климата и културата, решават да заживеят там, да се учат да карат сърф на вълни между 3 и 6 метра и да живеят с топлината на хората и градусите.

В предавнето ще ви запознаем и с машинен инжинер на 30 год, австралиец, решил да пътува цяла година накъдето му видят очите и първата спирка да е Бали. Това е хубавото! И аз искам така – първа спирка, която отваря апетит за  втора и трета, и  …

още много спирки. Липсата  на телефонна и интернет връзка ти дава  шанс за нов живот макар и само за 10 дни. А в този нов живот е по-лесно да се мечтае.

След 5 дни на остров Бали неизбежно ставаш естет. Пеперудите остават в стомаха на англичаните… ние ги предпочитаме  в косите. Родени рано сутринта, още преди да са чули за наличието на пламъка, пеперудите са много доверчиви и се качват право на косата и позират за камерата. В Бали пеперудите са над 200 вида.

До тук,  нито дума за  любимите на Леонадо Ди Каприо плажовете, и не защото ги няма, а защото нищо от това, което видяхме не им отстъпва.

Точно в този филм, по американски, дебело подчертания извод беше, че няма красиви места. Има красиви усещания.

Е, снимките от островите на Индинезия са най-хубавите. И не е задължително да изглеждам добре, когато изглеждам щастлива.

Вашият коментар